* * *

Български коледни благословии

Ой мари, слава тебе, дружина!
Що си ми пъти пътувала,
кални друми друмувала,
бели думи уваляла,
сминдох китки поросила,
паун пера потрошила,
докато стигне моя господин,
този господин, брат наш.
Ний го имахме за сърдит,
сърдит човек, гневит човек.
Той не бил такъв човек,
той бил доброчестен човек.
Ний от далече му викнахме,
отблизо му похлопахме,
че той скочи, подскочи,
по чист, бял, бос крак,
та си бръкна в кум джобове,
та изкара китка ключове
и отключи негови градом порти.
Че ни поведе, въведе
в негови равни дворове
и ни кани покани
на негова рай божа велика трапеза.
Ний малко му заседнахме,
много му зададохме,
че той се радва, обрадва
и ни дари добър дар.
Каква му беше дарбата - вит, превит кравай,
върху кравая кръст божи сложен.
Кому медно, медно се лято,
кому сребро, сребро се лято
през праг му преляло
до хамбар му стигнало.
Свети Илия, Свети Георги
имали хвъркати коне, хвъркати кобили
кон гонели, кон стигнали
по високите могили,
по широките поляни.
Там седнали дялба да делят.
Каква им беше дялбата -
към брат лъжичка,
към брат паничка,
на нашия най-малък брат
най-малката лъжичка,
най-малката паничка,
където бере селското кило,
кило и половина,
за да му стигне до догодина,
до догодина, до амина.
Кажете, моя вярна дружина: "Амин!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010