* * *

Български коледни благословии

Къде стана станувала,
къде пата патувала,
къде що годе, къде как годе,
че тука бракя най-добре.
Че заварихме нашия Стаго-Стаменина,
нашия Стаго-Стаменина на вита златна трапеза;
че той като ни видя, на крака си скочи,
че ни дари добра дарба,
добра дарба - вит-превит кравай,
на кравая кръст дукато,
кръст дукато обнизено,
обнизено, обресено, донесено,
донесено, украсено, наредено.
И каза: "Коя е тая младата къщовница,
дет се е през вили превивала,
та превила тоя кравай?
Какво да я надари Господ?
Под овчица агънце,
под магаричка пуленце
и под носа й една пъпка
кат торошкия тупан!"
Че я надари Господ с оратни синковци,
оратни синковци, с копатни дъщерци,
че копатни дъщерци лозе я копал,
лозе я копал, лозе прекопвал,
вино наливал, вино преливал,
вино преливал,че преля отвън прага.
Не вика: "Убий, Боже!", ами вика: "Дай, Боже!"
Оратните синковци ниви ораха,
ниви ораха, ниви преораха,
ниви засяваха, ниви пресяваха,
че засяха една нива - в нивата крушка,
под крушката люлчица, в люлчицата момченце
като златно краченце.
Баща му го гонеше по роди-родици, по врани кобилки.
Он сикиз не ходеше, ми ходеше
по тъмните тъмници, по дълбоките зимници,
та гасеше лоените свещици на момите
и им обираше росните китки,
и ходеше заран и вечер
по чешми и кладенци,
та се хвалеше пред дружината
как е чинил баща му младите години,
че баща му е бил женски намигач,
женски намигач, мъжки прескачан,
като бащарляга си на младите години.
Какво да я надари още Господ?
С лакът орала, с нокът вършала,
сбрала лакът платнище със жито,
па спряла, та помислила,
че няма кола и волове -
да го закара на воденица,
че се почесала във врата,
че изкочила въшка -
девет години щерицаг ходила.
Преметнала лакът платнище през въшката
и тръгнала по водениците.
Отишла на Кайлъка - там замръзнала.
Отишла на Искъра - там девет камъка се били,
били и светкали като Свети Илия
в тъмната облака.
Отишжа на Златна Панега.
Излязъл воденичар -
слънцето го ударило в очите
и той й намигнал.
Ето - вземал й лакът-платнище, смлял го
и там тя се скарала с воденичаря,
че й не стига брашното,
че й събрал кими брашно, кими паспал.
Тя тогава си преметнала лакът-платнище през въшката
и си снишла у тях и си месила лебище като мише очище
и го хвърлила в огъня да се пече,
и си отишла по махалата на приказки,
че деветте й сина като извадиле лебище като мише очище
и се наяле и се сборили.
Кат се сборили, зор свалили една миша дренка от тавана
и я изгонили извън прага.
Като дошла майка им от махалата и се ударила в главата.
Отишла на кръга, че се лесно хвърга,
сбрала кими кори, кими трохи,
та се наяла и аздисала като колежданското магаре.
Та тя, къщовницата, хитра била, кукувицата -
фъркала и викала:
"Сбирайте се, хора, че Бог и Божа майка
нависоко стоят, голямо имане делят.
На кому с лъжичка, на кому с паничка -
на нашия Стаго-Стаменина кило и половина!"
Амин!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.