* * *

Български коледни благословии

Събрали се сабро момци, сабро момци коледари.
Де рано ранили, де късно къснили,
нощи-полунощи, по росица по калища,
черни чехли окаляли, паун перя потрошили,
каврън калпаци поросили, дорде идем до тоя наш стар станеник.
Ние рекохме сърдит би, гневит ще би, то не беше ни сърдит, ни гневит,
най излязъл и пил с добри гости коледари и се надявал за по-добри гости.
Че ние му отидохме по-добра гости, по-добри гости коледари.
Той се орадва-обрадва, че бръкна в куюм джобове,
че извади кит нахтери, че отвори чимшир порти,
че нареди чимшир столи.
Малко му поседяхме, много му попяхме.
Че излезе малка мома с вит-превит кравай,
на кравая кръст Божи дукато.
Това дукато кому се й ляло-приляло, през бряг чифтя хамбари наляло.
Речете, момци коледари: "Амин!"
Кой дари нас вит-превит краваи, него дари личен-вичен Господ
синове и дъщери да изнася, с коля снахи да донася,
да му дохаждат от девет-десет села кумовици- сватовници.
Той си умаля-помаля като кум на златна трапеза,
най се отнася-понася като кит над вода,
риба в дълбочина и сокол във височина.
Като малка мома с вито венче, на венчето пъстро перце,
като вакъл овчар с дребни вакли агънца.
Речете, момци коледари: "Амин!"
Мало му път нивица, в нивица - крушчица,
под крушчица люлчица, в люлчица детенце,
на детенце пръстченце, на пръстченце златно пръстенче.
Баща му го кара по оран по копан, то не отива по оран, по копан,
а отива в еленски гори зелени, подир ваклушати кози,
дето петел не пей и куче не лай, за неговите млади години.
Речете, всички момци коледари: "Амин!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.12.2009
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010