* * *

Български коледни благословии

Чувате ли, чувате ли дружина!
Събрали ми се, събрали, се коледници
път да пътуват, друм да друмуват
по колашките пости, из дългите нощи.
Амин!
Таз вечер достигнахме до Бай Ивановата врата,
веднъж похлопахме, дваж похлопахме,
ние мислихме ще излезе зъл човек, да ни съди, да ни пъди,
а той излезе много добър човек,
че запретна бели ръкави,
че бръкна в куюм джобове,
че извади кичир ключове,
че отключи чемшир порти,
чемшир порти, демир капъ.
Амин!
Че ни въведе в негово равно дворе
сред двори равна трапеза
на трапезата вит превит кравай,
на кравая сребро и злато,
сребро и злато кръст дукато
кому се сребро ляло, кому се злато ляло,
през праг му се изляло...
Едно малко момченце на име Иванчо,
майка му го люлееше, баща му му пееше:
"Расти, сине, да пораснеш,
да стигнеш на майчини и бащини години,
да поведеш майчини и бащини стада,
да ги закараш оттатък долу,
на друмища, на пътища,
да виеш вити кошари,
да запираш вакли овце,
да доиш бяло мляко,
да правиш бяло сирене,
да храниш друмници и пътници."
Амин!
Гидишкото момченце Иванчо расло-порасло,
стигнало на майчини години,
не подвело майчини и бащини стада
да ги закара оттатък долу,
на друмища и пътища,
да вие вити кошари,
да запира вакли овце,
да дои бяло мляко,
да прави прясно сирене,
да храни друмници и пътници.
Амин!
А най отишло на троянски бели чушми
дето малки моми вода вземат,
дето млади булки платно белят,
отдалеч им се селям даде,
отблизо им със свирка засвири:
"Мари, коя се казва Калиница,
коя се казва Малиница,
елате да си потропнем!"
Амин!
Че им взема бухалките,
че им счупи копаните,
че им изцапа платната.
Най-малката, дръндаровата дъщеря,
на седемдесе и седем години и половина.
Амин!
Майка й я питаше: "Мари, дъще, клета дъще,
де си била дор до ния, дор до туй време?"
Тя викаше: "А бе, мале, стара мале,
нали знайш как биват младините...
Отде доди едно лудо младо на име Иванчо,
отдалече ни селям даде,
отблизо ни със свирка засвири.
Една му перчем решеше,
друга му калпак кривеше,
докато си потропнем..."
Майка й грабна ръжена, почна да я гони,
тя се припъна на прага, удари се на дилафа
бузата й се наду малко-много - кат курдомянова тъпан.
Ах, мари, Боже, таки било грозно и лошаво -
не можеш нито на кръстника си ръка да целунеш,
ни от дълбоко паница мед да ближеш...
Стърсак-бърсак в нашия дисаг.
Амин!
Ний оттука, Коладе ле,
ний ще идем, Коладе ле,
дето има малки моми,
малки моми кат за нази...
Амин!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.