* * *

Български коледни благословии

Слава тебе Бога, моя дружинка - Амин!
Що сме пътя пътували, друми друмували,
кални нощи полунощи, докато идем
до нашия стар станиник, доминик,
враня коня уморихме, жълти ботуши опръскахме,
смин китки поронихме.
Ние рекохме, че ще го заварим зъл, сърдит човек.
Той бил Божи човек, на Божа трапеза седеше,
ядеше и пиеше и се на Бога молеше -
да му дойдат добри гости коледари.
Къде е стоял Господ и слушал,
та му прати добри гости, коледари.
Ние като млади, малко подскокнахме, много потропнахме,
възглавнички потъпкахме, дечица пробудихме.
Той не скокна да се бие, ами подскокна бос на крака,
та се бръкна в коюна джобове,
та издади медена нахтар,
та отключи ракли писани, та ни дари добър дар,
добър дар - вит превит кравай,
на кравая пръст Божи, дукато, сребро и злато.
То ляло и преляло, праг и поле заляло, до море допряло.
Вранати козици по земя тичаха,
хвъркати пчелици по небе хвъркаха.
Каквото гонили, стигнали,
стигнали Свети Иван с дебелите ледове,
Божа майка със сладките медове.
Свети Иван ги делба делеше -
кум брат паничка, кум брат лъжичка.
А на този вашия стар станиник-доминик
ще му дойдат от три села, три калески -
първа да венчава, втора да кръщава, трета да прощава.
Ой, стара слава тебе Бого, моя дружина - Амин!
Тя се вдига навдига като сив соколец из висини,
като мряна риба в дълбочина,
като мома Стояна с чужда премяна.
Тя се вея и развея из бащини си равни дворове,
из майчини си чемшир порти,
хем се на дружки присмива:
"Ах, мари гиди гищи, гищи гидищи,
този вашия кравай колкото е трит - претрит,
сит - пресит и млят - премлят."
На път малка нива, с чести кръстци,
под път голяма нива с редки кръстци,
под кръстец - люлец, в люлец момченце,
на момченце бащин му златен пръстен.
Майка му мине - залюлне, баща му мине, го учи:
"Расти, синко, та порасти, та си вземи остра брадва,
та да идеш тука долу из дълбоки доли,
та си отсечи вишни колци, тънки пръчки,
та направи вишна стръга да си доиш сагмал стадо,
да си блажиш пътници и друмници,
та да имат път майка ти и баща ти за в рай Божи да идат."
Раснал момък, пораснал, не слуша майка и баща,
ами взема меден кавал, та отиде тука долу на беленки,
на беленки под дебели сенки, дето моми платна белят,
дето булки шарба шарят и годеници вода наливат.
Подпря се на криван кривак, та засвири жално-милно,
жално-милно на збирия.
Те като млади се полъгали -
малко подскокнали, много потропнали,
платна прегорили, шарби прошарили,
кобилички разменили, мътна водица наляли.
Най-малката мома вели и говори:
"Ех, мари мале, колкото остаряваш ум загубваш.
Едно момче, планинче, откъде го вятър довея,
откъде го слънце изгрея, та дойде,
та се подпря на криван кривак,
та засвири жално, милно.
Ние като млади на него се залъгахме,
малко потропнахме, много подскокнахме,
платна пригорихме, шарби прешарихме,
мътна водица наляхме."
Колкото звезди в синьо небе,
толкова здраве и берекет в тази къща!
Ой, стара слава, вишен Господ тебе - Амин!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.