* * *

Български коледни благословии

Събрали сме се момци-коладници
друм да друмуваме, път да пътуваме
в дългите нощи на колашки пости,
Дошли на този брат на вратата,
малко похлопали, много потропали.
Ние като мислим, че ще излезе сърдит-бърдит,
а той излезе най-добрия човек.
Амин, дружина!
Че бръкна в дълбоки джобове,
че извади кичур ключове,
че отключи чимшир порти,
чимшир порти, демир капъ,
че ни въведе в негови равни двори
сред двора бяла трапеза,
на трапезата вит превит кравай,
този кравай печен, недопечен за нас наречен,
Амин, дружина!
Че ни въведе в негови равни двори
сред двори крушчица,
сред крушчица- люлчица,
в люлчица мънинка ми рожба.
Майка му го люлее, баща му му пее:
"Расти ми, расти, Иванчо,
като пораснеш да тръгнеш
след бели вити роги кози."
Расал, пораснал Иванчо
не тръгнал след вити роги кози.
Най тръгнал след млади моми
както баща си на младите години.
Амин, дружина!
Ех, че се разсърди баща му,
че като грабна кобилицата,
че като го погна,
ха тук да го стигне, ха там да го стигне,
у Улгуровата уличка.
Че като се прасна по горната джука,
се наду долната джука, като този кравай.
Наздраве!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.