* * *

Български коледни благословии

Ой, скочи, Боже, та поможе!
Къде стану стануваме, къде богу богуваме,
секъде ни беше добре и предобре.
Се одииме, обидооме -
кални друми, темни нощи.
Нанесе ни Господ у нашего домакина,
там ни беше най-добре.
Затекохме го, че ядеше и пиеше
и се на Бога молеше да му даде Господ юнаци коледари,
па си стана сам брат сам весел на нодзе юнашки,
та ни дари добра дара, що е закон божичеви -
пещер леба, брава месо, кантар сиренье, ведро вино.
И вие дружина речете: "О-о, амин, амин" за нашего домакина!
(Всички дружно: "О-о, амин, амин!")
И него го Господ надари, що се на Господ молеше -
гнати овчици, жребитни кобили, телитни кравици,
бързи синове и още по-бързи дъщерки.
По поле бързи, по гора вещи.
Кой ги гонил утичали, кого мръднали се стигнали.
Па мръднали свети Йован, та го стигнали на кръстато деле
дека делил сребро и злато.
И вие дружина речете: "О-о, амин, амин" за нашего домакина!
(Всички дружно: "О-о, амин, амин!")
Кому с лажица, кому с паница,
на нашего домакина ока и половница.
Секи се го на рамо занесе.
Нашио домакин не може на рамо да си го отнесе.
Па си прегна брезите биволи с железните кола,
дома да си го откара.
Кола скръцнаа, биволи бръцнаа.
Нагоре прибутвали, нагоре придържали, та го дома докараа.
Па не може през праг да го претърколи.
През праг му бел боздуган трепва, у страг му опира.
Па си бръкна у свилни джепи, та извади чие бел боздуган,
па попо с кросното и ние с коледарките,
та го през праг претърколииме...
И вие дружина речете: "О-о, амин, амин" за нашего домакина!
(Всички дружно: "О-о, амин, амин!")
И това злато, злато дукато, ако е злато,
злато му се леяло, леяло и ковало,
като лист по гора, като заман водица по воденица
на нашего домакина.
Ако са медни колаците медни му кошаре.
Сека пчелица носила на ноджица по лъжица,
на крилце ведърце, на гърбина тежка кантарина
на нашего домакина.
И вие дружина речете: "О-о, амин, амин" за нашего домакина!
(Всички дружно: "О-о, амин, амин!")
И тая бела белия, с гъсто сито пресята,
да даде Господ да се роди на нашего домакина
на мала нива кръстци, на втора копни, на трекя камари,
да не може свети Георги с добър кон да обиколи
и чист бел боздуган прехвърли.
И вие дружина речете: "О-о, амин, амин" за нашего домакина!
(Всички дружно: "О-о, амин, амин!")
И тая колачина, коя ръчица разтрила, разтрила размесила,
она се чула и прочула през девето село, през десето село.
Та доождали с врани конъе, с бели погачи, теклем бъклици,
жълта здравица, та я канили да бъде кума и старосватница.
А она се относила подносила, та си ръка не давала,
та се крила като риба в дълбина, като заяк в бързина,
като орел с висина, като кукувица с тънки гласи по високи ели,
по дълбоки доли.
И вие дружина речете: "О-о, амин, амин" за нашего домакина!
(Всички дружно: "О-о, амин, амин!")
А кой орач преорава, да си приоре от прага до огнището.
Да си насее бела бела белиа, да му се роди шиклика метлика
и чиста подланица. С нокти да я ожъне, с мачки да я прекара,
с поганци да я овърше. И он да си напълни катерична мешина
и она лакот и половина празна да е.
И с нея да си прекара зли и добри години.
И вие дружина речете: "О-о, амин, амин" за нашего домакина!
(Всички дружно: "О-о, амин, амин!")
А коя жена е житоберица и млекоберица,
да и се дигне на долната барла мънечок мехур,
колко цигански тупан.
Да й е лесно на кум - ръка да целива,
на лед вода да пие и през плет хоро да гледа.
И вие дружина речете: "О-о, амин, амин" за нашего домакина!
(Всички дружно: "О-о, амин, амин!")

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.