|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Български коледни благословии
Скочи, Боже, та поможе!
Къде станю станувахме, къде Богу богувахме!
Ка ойдохме у наш домакин, он ядеше и пиеше
и та па Бога молеше за юнаци колежане.
И тогай му Господ даде бре юнаци колежане;
по-малко го веселиха, повече го заглушиха.
А он си се зарадува, зарадува-обрадува,
та ги дари - пеща леба, превит колак,
и ги дари ведро вино. И него ми Господ дари -
с ягнитки овчици, с дребитка и па кобилки,
синковци-писковци, по гора вещи, по поле бързи.
Кого гонили - стигали, кой ги гонил - утичали.
Погнаха Бога и светого Ивана,
та ги стигнаха на голема делба,
дека дела сребро и злато -
кому с лъжичка, кому с паничка,
на наш домакин - кило и половничка,
та не може го млади юнаци през праг претъркола,
а дилким деда с мали волове прекара.
София, кв. Връбница; коледарско "четмо" (СбНУ 3, с.
5).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.
|