* * *

Български коледни благословии

Ние тази вечер сме път пътували,
път пътували, друм друмували,
черни кали потъпкали, черни чизми окаляли,
черни калпаци поросили, юсмен китки погубили.
Ние сме рано ранили, ние сме късно къснили,
таман сме навреме тръгнали през тези колешни пости,
през тези колешни пости, най-дългите нощи,
че сме дошли на този нашия стар станеника,
че той като научи, че скочи-подскочи,
че се радва и бръкна в коюм джобове,
извади китка ключове, та отвори чемшир порти,
та ни въведе в равни двори и ни дари добра дара,
вит-превит кравай, на кравая сребро и злато.
Този наш стар станиник, що му е било мило и драго -
да има два сина и два вола,
да ги прати татък долу, да орат дълги ниви,
дълги ниви безкрайни, да ги сеят жълто жито,
да ги жънат млади булки, млади булки с мъжки рожби,
на края на нивата дренчец, под дренчец люлчец,
в люлчец момчец, на ръка му златен пръстен,
баща му го кара в дълбоки доли,
той се хвърля в чернооките моми.
Амин, дружина! ("Амин!")

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.