|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Български коледни благословии
Слава вам, дружина!
Къде пътя пътувахме, къде стана станувахме,
тъмни нощи пребивахме, кални друми найдохме,
всъде ходихме, всъде обидохме, тука додохме -
в нашего брата, в по-стара, в по-млада;
той ядеше и пиеше на Божа царска трапеза
с маламена лъжица, с посребрена чашка
винце пиеше и зам Бога молеше -
да му додат добри гости,
добри гости колеждани.
И ние тозчас пристигнахме,
та отидохме, та му попяхме, та го повеселихме,
и той самси от Бога беше весел.
Че скочи, че се орадва и обрадва,
та засука злати скути и запретна бели ръце,
та ни дари добра дара -
на ищетна трапеза ведро винце,
на ведрото й препран месал,
на месала - превит кравай,
на кравая кръст дукато,
на дукатото жълта-бяла преперица,
наредена и обредена,
у сухо злато натопена
и на вси братя дружина наричана.
Тя ромони, тя говори:
"Що са зрънца-брънца претрити,
премлени, под сито подлятени?"
(...)
Те му са добри дъщерки,
синовци му приносяха, дъщерки му относяха,
та го старосватиха и го старокумиха
у девето и десето село.
И той се несе, ни поднесе
като долнине с бяло жито,
като горнине със сиви стада,
като сокол във вишине,
като риба в дълбине.
Ако му бъде таз чест,
на голяма му нива жътва се жени,
на дълга нива кръстци кладяха;
ако му беше туй дукато, мали му са говеда;
ако му беше туй злато гайтано с агънца,
бели му са овце, червени му са кобили,
медни му са кошери, дълги му са ниви;
в нивата му кичеста круша, на крушата му й люлчица,
у люлчицата му й момченце като ясно звънченце;
на лева му страна манарка, на пояс му й цафарка,
на рамце му подкован кърлик.
Баща му го гони татък горе
по зелена гора, дълбоки доли -
овци да пази, кози да брести.
То си бяга, не ще овци да пази
и не ще кози да брести.
Вечер бяга по топли зимници,
заран излазя по бистри кладенци -
да си гледа чернооки моми,
как баща му й млади години чинил.
Сребро му се й ляло и ковало,
като на Ивановден лед
през прага преливало.
За много години!
Славяново, Плевенско, старо Турски Тръстеник, Никополско; коледарска
"блажанка" (СбНУ 15, с. 13); кърлик, от кърлига - гега.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.
|