* * *

Български коледни благословии

Здравейте, момци, здравейте дружина!
Ний сме все отбор момци, отбор коледари.
Де рано ранихме, де късно къснихме,
тъмни нощи пребивали, мътни води прегазили,
жълти криваци потрошили, всякъде ходихме,
навсякъде добро намерихме!
О-хо-хо-о-о-о!
Не намерихме нигде никого,
но намерихме наш брата господина,
като ядеше и пиеше на Божа царска трапеза
и се на Бога молеше за млади гости коледари.
Ний се ехме-наехме, па му отидохме млади гости коледари.
По-малко му попяхме, по-много го проглушихме
и той колко беше весел, стана от Бога по-весел!
О-хо-хо-о-о-о!
Па се радва, обрадва, запретна бели ръкави,
засука златни скутове, па се фърли като риба по дълбина,
като пяна по море, като сокол по небе,
като кукувица пролетно време с ясни си гласове от дяла на дяла!
О-хо-хо-о-о-о!
Та ни дари добра дара, добра дара на трапеза,
на трапеза препран месал, на месала превит кравай,
превит кравай, кръст дукато,
блюдо брашно и бачово сиренце.
О-хо-хо-о-о-о!
В този кравай, от колкото й зрънца-брънца
през воденичарски камък прекарани,
в таз къща дошел, в таз къщовница,
тя с лява ръка завила, с дясна замесила,
та се й чула и пречула през девет адалъци,
през десет кадалъци - жълта бъклица да налива,
стари кумци да калесва, млади булки да венчава,
дребни деца да кръщава, та се нае сама донесла и поднесла,
само Господ с нея се е несъл и поднесъл.
О-хо-хо-о-о-о!
И на това сиренце-биренце
от колкото й капчица-бапчица ведерце капело,
ведерце капело, ведерце блажело,
да му ариже Господ напролет под овца агънце,
под крава теленце, под биволица турмаче,
под снаха детенце, да расне, порасне, да направи стража
като свети Илия в тъмните облаци.
О-хо-хо-о-о-о!
И това дукатце, ако му бъдат бели - бели му овчици,
ако му бъдат сиви - сиви козици,
ако му бъдат медни - медни котелци,
ако му бъдат резатки - резатки кошарци,
ако му бъде сребро - сребро ляло и ковало
като лед по Ивановден, през праг да прелива.
О-хо-хо-о-о-о!
И кой зло помисли на наш брата господина,
да му отече устата като свинска зурла -
на кръг качамак да яде, на тава сол да ближе,
на лед вода да пие, на кум владика през плет ръка да целува.
О-хо-хо-о-о-о!
И това му се малко видяло на наш брата господина
и той се помоли на Бога да му даде два волца,
два волца като два ангелца, да разоре поле широко,
на направи поле широко, да направи нива голяма,
в нивата крушчица, под крушчицата - люлчица,
в люлчица - детенце като златно звънченце.
О-хо-хо-о-о-о!
Даде му Господ два волца, два волца като два ангелца,
направи си нива голяма, разора си я, пося си я, пожена си я.
Синовете му клади кладяха, дъщери му кладки подпираха,
на дланта си я свършаха, под носа си я отвея,
в калпака си я насипа и цял ракет празен.
О-хо-хо-о-о-о!
И това момченце, от година на година
баща му го пращаше по дълбоки долища,
с бързи козици и руни овчици,
с кривокрако магаре и късо пуле след него,
манарка му на рамо, цафарка му на кръста.
То не отиваше по дълбоки долища,
а отиваше по тъмни механи да гаси на момите лоените свещи.
О-хо-хо-о-о-о!
Баща му каза: "Я се хвърли, та хвани белобрада коза за врата!"
То не се хвърли да хване белобрада коза за врата,
а се хвърли, та хвана русокоса мома за косите,
като баща си на младите години!
О-хо-хо-о-о-о!
И баща му го прокле: "Сине мой, да ти даде Господ
един крак лоен, а други вощен, да ти спори лесно
през пожар да бягаш!"
О-хо-хо-о-о-о!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.