* * *

Български коледни благословии

Славим, славим, дружино! ("Амин, братко!")
Тръгнахме снощи-полунощи, дълбоки доли минахме,
кални пътища прегазихме, додохме на тоз брата на вратата.
Със ръце похлопахме, със крака потропахме;
ний рекохме ще ни сърди, ще ни гади;
а той ни(то) ни сърди, ни(то) ни гади,
най се зарадва-обрадва,
че запретна бели ръкави,
завърна злати скутове,
че ни подари добра дарба,
добра дарба превит кравай,
на края кръст дукато.
Туй дукато, ако й медно, -
медни му панички, медни му лъжички;
ако й сребро, - сребро му се ляло-преляло,
през двата прага прековало.
Славим, славим, дружино! ("Амин, братко!")
Тоз братец има мали воловци;
ако ги подбадя от тъмно до тъмно,
на нива кладнички се кладат-прикладат,
хамбари му сипват-пресипват;
ако си отспива от видело до видело,
на нива му - грешчица,
на грешчица - крушчица,
на крушчица - люлчица,
а в люлчица - млад сънчец.
Баща му го гледа като млад звънчец,
че расти-порасти млад звънчец,
че му даде на ръка балтичка,
на кълка инджичка,
че го провожда татък горе,
татък горе, татък доле,
по дълбоко доле,
с пърчероги козици,
с вакли овчици,
с впрегатни кравици,
с куцо магаренце;
а то плаче-нераче,
иска да ходи татък горе,
татък доле, където е ходил
баща му на млади години -
по широки мегдани,
подир шитополи моми.
Славим, славим, дружино! ("Амин, братко!")
Тоз братец, който го мрази,
един му крак да е лоен, другия вощен -
додето двата прага престъпи,
и двата му крака да се счупят;
да го гонят орачите с копралите,
булките с хурките,
момите с вретената,
старците с чибуците,
овчарите с криваците.
Славим, славим, дружино! ("Амин, братко!")
Тоз кравай*, които са го ръце вили-превили,
да му идат от девет села сгледници,
и от десето калесници (...)
а той да се отнася-поднася
като цар Костадин по Хаинското поле със силна война,
като кукувицата в тъмно усойне със жални-милни гласове,
като лясковчени с големите бурии,
като еленчаните с дълбоките кесии,
като ряховчените с хубавите пазари,
като присовчаните с бодливия спанак,
като развалачените с хубавите жита,
като писарчените с многото камъни,
като яковчените с кривите суджуци.
Славим, славим, дружино! ("Амин, братко!")
Тоз кравай вит-превит, в наш'та торба скрит. ("Туй най-вярно!")

Според забележка на М. Арнаудов понякога вместо "тоз кравай" се казва "тоз храм Божи" (бел. съст., Т.М.).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010