* * *

Български коледни благословии

Ой, скочи, Боже, та поможе!
Къде стану станувахме, къде Богу богувахме -
секъде ни беше добре и предобре;
се одихме, обидохме кални друми, тевни нощи,
нанесе ни Господ у нашего домакина - там ни беше най-добре!
Затекохме го, че ядеше и пиеше и се на Бога молеше
да му даде Господ юнаци коледари,
па си ста сам брат, сам весел, на нодзе юнашки,
та ни дари добра дара, що е закон божичеви -
пещем леба, брава месо, кантар сиренье, ведро вино!
И него го Господ надари, що се на Бога молеше -
ягнати овчици, жребитни кобили, телитни кравици,
бързи синове и още по-бързи черки - по поле бързи, по гора вещи;
кой ги гонил, утичали, кого мръднали, се стигнали.
Па мръднали свети Йован, та го стигнали на кръстато деле,
дека делил сребро и злато кому с лажица, кому с паница,
на нашего домакина - ока и половница.
Секи си го на рамо занесе, нашийо домакин не може
на рамо да го отнесе, па си впрегна брезите биволи -
с железните кола дома да си го откара:
кола скръцнаха, биволи брецнаха, нагоре прибутвали,
надоле придържали, та си го дома откарва.
Па не може през праг да го претърколи -
през праг му трепва, у срок му опира,
па се бръкна у свилни джепи, та извади чист-бел боздуган,
па попо с кроеното и ниа с коледарките,
та го през праг претърколииме.
И виа, дружина, речете: "О-о-о, амин, амин!"
И това злато, злато дукато, ако е злато -
злато му се леяло и ковало като лист по гора,
като заман водица под воденица на нашего домакина!
И виа, дружина, речете: "О-о-о, амин, амин!"
Ако са медни колаците - медни му кошере,
сека пчелица носила на ноджица по лажица,
на крилце ведърце, на гърбина тежка кантарина!
И виа, дружина, речете: "О-о-о, амин, амин!"
И тая бела белия с гъсто сито пресеяна,
да даде Господ да се роди на нашего домакина
на мала нива - кръстци, на втора - копни, на трекя - камари,
да не може свети Гьорги с добър кон да обиколи
и с чист боздуган прехвърли!
И виа, дружина, речете: "О-о-о, амин, амин!"
И тая колачина коя ръчица растрила, растрила, размесила,
она се чула-прочула през девето село, през десето село,
та дождали с врани конье, с бели погачи,
теклем бъклица, жълта здравица,
та я канили да стане кума старосватица,
а она се относила-подносила, та си ръка не давала,
та се крила като риба в дълбина, като заяк с бързина,
като орел с висина,
като кукувица с гънки гласи по високи ели, по дълбоки доли!
И виа, дружина, речете: "О-о-о, амин, амин!"
А кой орач преорава, да си преоре от праго до огнището,
да си насее бела белия, да му се роди шиклика-метлика
и чиста подланица! С нокти да я ожъне, с мачки да я прекара,
с поганци да я овършее! И он да си напълни катерича мешина,
и она лакот и половина празна да е
и с нея да си прекара зли и добри години!
И виа, дружина, речете: "О-о-о, амин, амин!"
А коя жена е житоберница и млекоберница, да й се дигне
на долната барла мънечок меюр колко цигански тупан,
да й е лесно на кум ръка да налива,
на лед вода да пие и през плет хоро да гледа!
И виа, дружина, речете: "О-о-о, амин, амин!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010