|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Български коледни благословии
Яла ми, стара Божа майко!
Вий дружина, благословете! ("Амин!")
Що сме път пътували,
друми друмували,
кални нощи побили,
мори калпаци поросили,
смилни китки погубили,
докато стигнем до тоз наш брат,
стар-станеник, господин.
Вий дружина, благословете! ("Амин!")
Ний рекохме че ще го намерим
сърдит-гневит, сърдит-палит,
но не го намерихме сърдит-гневит, сърдит-палит.
Ний го намерихме в рай Божи -
да яде и пие с маламена паница,
с позлатена лъжица.
Той скочи, подскочи
като петел на бос крак,
че бръкна в коюн джобове,
че извади алтън ключове,
че отвори чемшир порти,
че ни веди-увъведи
в бащини си равни двори,
че ни дари добра дарба.
Вий дружина, благословете! ("Амин!")
Що ми беше дарбата:
кому брат - пъстри възглавници,
кому брат - позлатени столовца.
Ний много поседяхме, малко погълчахме.
Той извади, че ни дари
вит-превит кравай,
на кравая кръст Божи дукато.
Ако е медно - медно му се ляло,
ако е сребро - сребро му се ляло,
че му портите оковало,
като на свети Иван с дебели ледове.
Вий, дружина, благословете! ("Амин!")
Като мома Стояна със чудна премяна,
себе си не погляваш,
сюрмашки се присмяваш,
като кушеджия с бърз кон,
като кираджия с черни лиси биволи.
Вий, дружина, благословете! ("Амин!")
Селце, Балчишко (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.
|