|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Български коледни благословии
Ей, наша дружина, станете, скочете!
Де сън сънувахме, де път пътувахме,
та отидохме у наш станин-домакин -
на равни му двори, на златни му порти,
мало похлопахме, много почакахме.
Ний го мислихме сърдит човек, той не бил сърдит,
я той си седял на велика трапеза и се Богом више моли
да му идем добри гости, добри гости коледарци;
и стана по ръки, по пръсти, та ни дари вит-превит кравай;
и него да дари Господ каквот му й мило и драго -
да му порастат синкови, синкови и дъщерки,
сами да се отнасят, сами да се понасят -
като риба по море, като пяна по дълбине,
като малко детенце със злато кръсченце,
като кукувица с ясен глас през зелена гора,
завалян като малък момък,
завалян, замесен през момини равни двори,
с криво перо преш чуждо хоро.
Речете, момци, "Амин!"
Сечище, старо Сюлейман, Новопазарско; преселници от Коджа бунар,
Мала Азия (СбНУ 47, с. 167, № 269); сън сънувахме - незапомнено от "стан
станувахме".
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.
|