* * *

Български коледни благословии

Амин, дружина! ("Амин!")
Ний сме рано ранили,
че сме дошли до наш стар станином.
Ний го мислим за един сърдит, брадат човек,
а той бил Божи човек.
Ний повикахме, кон поцвилна,
ний похлопахме, кон потропа,
че излезе този наш стар станином
с гола глава, с боси крака,
че ни поведе през двори
и ни въведе в къщи,
че ни дари добра дарба:
вит-превит кравай,
на кравая сребро и злато,
ако бе злато - злато да се лее,
че се е ляло, преляло,
позлатило дворища,
посребрило колища.
Амин, дружина! ("Амин!")
Че ни дари два вола като ангели,
че разорахме черни угари
и засяхме жълто жито;
то не стана жито, а чудо -
до миши коляното,
до жебе рамо,
че ожънахме и овързахме житото,
а нашият стар станином
на края на нивата седеше
и се чудом чудеше:
"Леле Боже, какво е туй чудо голямо:
на голямата нива малко кръстици,
а на малката - много,
на средата могилчица,
на могилчицата крушчица,
а под нея люлчица,
в люлчицата млад Иванчо."
Люляла го е Божа майчица,
люляла го и му е пяла:
"Расни, Иванчо, да пораснеш,
да вземеш бащино си имане!"
Амин, дружина! ("Амин!")
То не стана тъй, ами враг и дявол.
Когато порасна Иванчо,
взе медна свирка,
че отиде татък долу,
дето булки перат,
малки моми шева шият,
че посвирил малко,
че поиграли малко-много,
додето три пъти изгрее-заседне слънце.
Като се научили майките,
коя майка го вайка погълчала,
които можеха, го люто кълняха:
"Бре, Иванчо, да идеш в тюлюлейска гора,
гдето птички гнездо не вият,
да вдигаш сини-зелени плочи,
да излезе син-зелен гущер,
да те ухапе за джунката,
та да ти се надуе джунката,
като зънзъровото тъпанче!"
Този кравай вит-невит,
печен-недопечен,
на нази наречен!
Амин, дружина! ("Амин!")

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010