|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Български коледни благословии
Е, слава Богу, мой дружина!
Къде е пата патувала,
татък стана станувала,
кални друми преминала,
и тук дойдохме.
И тук добро найдохме -
найдохме честни хора,
че седът и ядат и пият
с позлатени лъжици,
с посребрени паници.
И се на Бога молеха -
"Да ни дойдат добри гости,
добри гости - коледари!"
И ние в тоя миг дойдохме да ги поразвеселим;
по-малко развеселихме, повече ги проглушихме.
Той как драг от Бога стана,
запретна бели ръкави,
подбоде със златни скутове,
па си зема медна патерица,
та удари земята на кръст
и ни дари добра дара,
добра дара - кръст дукатце.
Това дукатце, ако бъде червено - червена му кобилка,
ако бъде злато - златно му се ляло по синковци и дъщери.
Синковци му по дукат принасяли,
дъщери му по хиляда изнасяли,
та имал, та давал, та го Господ завещал.
Та му даде Господ два волца като два щурца,
та изора под път и над път нивица.
В нивата круша
и на крушата люлка,
в люлката момченце.
Кога расте и порасте,
та го никой не виде.
Па го изкара баща му
по дълбоки долчинки,
по високи бучинки.
Той не послуша баща си,
ами си зема манарка на рамо,
забарка на поеше и инджик на гъзек,
чуло магаре пред него, късо куче след него.
Па отиде по тъмна тъмница, по зимни зимници -
да гаси на чернооките моми лоените свещи.
Баща му го помъмра и попсува;
той се разсърди и скочи от външния праг,
от външния праг на вътрешния,
та се удари на горната джука,
па му се дигна малко нещо като дръндарски киек.
Той викна да плаче, баща му го кротеше:
"Мълчи, мълчи, сине, по-лесно на кръг качамак да ядеш,
по-лесно на лед вода да пиеш!"
Та ни даде една кобилка,
та минахме по-горе вещи, по-доле бръзница;
що ни гонила - не стигнала, що гонихме - стигнахме.
Стигнахме Бога и Светога на големата Стара планина,
че голема делба делиха и нас ни поделиха -
кому в лъжичка дом занесе, кому в пазвичка дом занесе.
И на наш Нину-господину кило и половичка -
в дом закара, та го с лостовци в къщи затъркаля.
Па изора черно оране, па посе бела пшеница,
гръста, гъста като мъгла, тънка като игла,
главеста като нашето коледарско магаре!
Садовец, Луковитско; коледарска "блаженка" (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.
|