* * *

Български коледни благословии

Слава тъй, слава тебе, дружина.
Къде сме пата патли,
къде сме друми друмували,
че сме дошли на този братец на къщата
среди нощи - полунощи.
Ний малко викахме и много крещяхме.
Ний рекохме, той ще се кара, ще се сърди;
не се кара, ами се радва-обрадва,
мой мили брате льо,
че стана, че запърши златоскиту ръкави,
че ни дари добра дарба,
добра дарба - вит-превит кравай,
на кравая - кръст дукато,
мой мили брате льо.
Кусай медно - медно ляло
и през прага преляло.
Този кравай,
която го е ръчица превивала - претривала,
да се отнесе - поднесе
като сокол в небесата,
като риба в дълбине.
Отдолу иде Божа майка,
пълна й пазва тежко имане -
жълти жълтици и парици.
Божа майка на трима братя дялба дели,
кому паница, кому лажица,
на тозика братец се паднало кило и половиница.
Нивица, в нивица - крушчица,
под крушчица - люлчица,
у люлчица - мъжка рожба.
Расло и порасло,
баща му го праща подир рогувати кози,
а той бяга по чернооки моми
като бащини млади години.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.