* * *

Български коледни благословии

Елате ми вий дружина, славейте Млада Бога!
Че ние сме пътом пътували,
друмо друмовали, дълбоки кали потъпкали,
смилни китки погубили, мор калпаци поросили.
Амин! ("Амин!")
Че сме дошли на тоя наш стар станеник.
Че го заварихме на истема, на питема,
на истема, на питема, на рай Божа трапеза.
Ний рекохме, че ще се сърди, че ще се гневи,
но той не излезе от тия, братя, -
не са сърди, не са гневи.
Че излезе татък горе на висока могила
със сива кобила под кичеста калина.
Амин! ("Амин!")
Че ни издари и ни избради -
кой брат с лъжица, кой брат с паница;
а тоя нашия брат е дарил
с търновската полвиница,
дето сбира кило и полвина пшеница.
Дарил го е два вола,
два вола, два чифчара.
Че слезе татък долу,
че разора равно поле,
че го зася със пшеница;
той я сее шест реда,
тя излезе седем реда,
че изкласи осем класа,
да я женат, да я благословят -
млади момци под мустаци,
малки моми криовянки
и девойки с мъжки рожби,
накрая дренчец на дренчец,
в люлчец майчец,
на кутелче прустинчец.
Баща му го гонеше из дълбоки доли,
той се мята и премята
като елен в планина,
като сокол във височина,
като риба в дълбина.
Колкото на небето звезди,
колкото жита в живята -
толкоз берекет в таз къща!
("Амин!)

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.