* * *

Български коледни благословии

Къде, Стано, станувахме, кални друми пребивахме,
по пътя като вървяхме стигнахме едно младо овчарче,
манарка му на ръка, цафарка му зад пояса.
Баща му го кара със белобоки кози,
а то отива със чернооки моми.
От там като се дигнем - та на връх Стара планина.
Там намерихме Станаго, нанго Господинаго,
къде дели злато и срибро -
кому паничка, кому лъжичка,
а нам даде кило и половиничка,
и ни подари още един кръст дукато.
Това дукато ако ми бъде медно - медни му кошарци,
ако ми бъде сребърно - сребро да му се е ляло и ковало,
като по Ивановден под водениците,
а ако ли бъде то па червено - червени му кобилки,
по поле бързи, по гора вещи,
що гонели, стигнали, що бегали, отекли.
И на пъдари още един превиват кравай
Този кравай който ръка го е месила,
тя да се е носила и подносила - като сокол во висине,
като риба во дълбине, като кукувица с ясен глас от бука на бука,
и като овчор с чуждо стадо от дяла на дяла.
Ако ли бъде пък тя житоманица то да й се е родило,
родило и преродило шетлика метлика в катеришка метлина,
да го занесе на воденицата, с орехова черупка да го сипе воденичаря,
с лешникова черупка да си го занесе у дома си
и да и порасте на носа едно зърно житено като топан
за да може лесно на лед вода да пие
и през плет на кума ръка да целува!
Амин! Амин!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.