* * *

Български коледни благословии

Ей, мари, ти слава Богу, дружина, де си път пътувала,
бели дамли валяла, черни чизми каляла,
дорде отидем до нашия брат, брат Костадин.
На порти му похлопахме, в двори му влязохме,
ние го смятахме за сърдит човек, гневен човек,
той излезе доброчестен човек,
че ни стана на босо краче, че ни дари добра дара.
Каква му беше дарата?
Вит превит кравай,
връз кравая кръст бъръз дукатко.
Амин кажете, вие мои другари, коледари!
Где се яви момче планинче,
та забра напред си куцо муцо магаренце,
подире му, сиво гриво кученце,
че отиде тука долу,
тука долу по еленки поленки,
под дебели сенки,
гдето малки моми вода наливат,
млади булки платна белят.
Че извади меден кавал,
че засвири жално, милно,
та ги събра на ситно хорце.
Малко му поиграха, много му потропаха,
дорде слънце зайдом зайде,
дорде месечина рог подаде.
Техните майки, те биха, крусаха:
"Хей, мари, конски дъщери,
къде сте били до туй време?"
"Мари, мале, мари, стара мале,
недей кле нас, а кълни момче планинарче,
де го слънце изгря, де го вятър довя,
та се подпря на кован кривак,
та извади меден кавал,
та засвири жално-милно,
че ни събра на ситно хорце:
малко му поиграхме,
много му потропахме,
дорде слънце зайдом зайде,
дорде месечина рог подаде,
че кобилички ни лист пуснаха,
бакъри ни глинясаха..."
Амин кажете вие, мои другари, коледари!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.