* * *

Български коледни благословии

Хей мъри, слава Богу, теб дружина!
Де си път пътувала, сън сънувала, друм друмувала,
бели димии валяла, черни чизми каляла,
мон пера поросила, мом калпаци потрошила,
дурде идем до тоз нашия брат, брат Костадин,
ний го смятахме сърдит, гневит човек,
а той бил доброчестен човек.
На двори му потропахме на порти му похлопахме,
той стана, та опретна бели ръце до лактите та надари добра дара.
Каква му беше дарата - вит превит кравай,
връз кравая кръст божи дукато;
кое като, като му се ляло,
кое злато, злато му се ляло от хамбар преляло, до праг опряло.
Те техните кобилки, стигали, хвъркали,
по светого Иван, по светого Илия,
там са дялба делили, кум-брат паничка,
кум-брат лъжичка, на най-малкия брат,
най-малката паничка и най-малката лъжичка,
която събира сливенско кило, кило и половина,
да му стигне до амина до година!
Амин кажете, мой другари, коледари!
Той се молил на вишен Господ да му даде бели волове,
като бели лебеди, черни биволи като черни угари.
На път орал, под път орал, та отворил малка нива,
голяма нива, кръхче до кръхче, купне до купне,
до купненци крухчица, под крухчица люлчица,
в люлчица малко дете плънче с нарочено перченчи.
Мине майка му - залюля го,
мине баща му - залюля го и му ръчум наръчат:
"Нани ми, Даню, люлю, синко,
да растеш, да порастеш,
да станеш голям беловакъл овчар,
да вземеш тая остра балтия,
да слезеш тука долу в гъсти гори,
да насечеш правоколци, витопръсти,
да извиеш вити стърги,
да предървиш вито стадо,
да издоиш прясно мляко,
да подквасиш блот сирене,
да поканиш пътници и друмници
като майка си и баща си на млади години,
да имаш пътека в рай божи да идваш."
Расло е момче, та е порасло,
то не слушало майка си и баща си,
като му ръчом наръчали,
най си отзе на кръста си кован кривак,
в пояса си меден кавал,
напред си куцо-муцо магаренце,
подиря си сиво-гриво кученце,
та отиде тука долу по еленки по поленки,
дето малки моми вода вземат
сгодиници поли шарят, млади булки дари белят.
Та се подпря на кован кривак,
че извади меден кавал, та засвири жално-милно.
Ситно хорце ги събра, та играха мало и много,
дорде слънце зайдом зайде, месечина рок подаде,
бакъри им глинясали, кобилици им лист пуснали.
Те техните майки, те техните бащи
все тях кълнат, все тях крусат:
"Хей мъри конско-магарски дъщери,
де сте били до това време?"
Отговаря най-малката щерка Еленка:
"Мари, мамо, мила мамо, недей кълна нас,
най-прокълни енгедийско момче-плънче,
отде го вятър извя, отде го слънце изгря,
та си подпря на кован кривак, че извади меден кавал
та засвири жално-милно.
Ситно хорце ни събра,
та играхме мало и много,
дорде слънце зайдом зайде,
месечина рок подаде.
Бакъри ни глинясаха,
кобилички ни лист пуснаха,
мътна вода ни наля."
Те техните майки прокълнали енгедийско момче-планче -
да хвръкне да подхвръкне като кукувица в горица,
като рибица във водица; да отиде тука долу,
дето петел не пее, дето куче не лае;
да вземе баш чорбаджийска дъщеря,
с чужд сукман, с чужда риза и криво перо жераво лазарца води.
Ние не знаем да славим, Бог знае да слави!
Колкото трева в полето, толкова берекет в тая къща.
Колкото звезди в небето, и колкото пясък в морето,
толкова здраве в тая къща!
Да сме живи и здрави, догодина пак. Амин!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.