|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Български коледни благословии
Е хей, слава Богу нам дружина!
Де е Пата пътувала,
там е Стана станувала,
кални друми ний минахме;
що гонихме - не стигнахме,
що гонихме - стигнахме.
Стигнахме Бога и светога,
че ядат и пият на златна трапеза;
пред всеки кум лъжица и паница,
пред наш Нино-домакино кило и половина.
("Охо-о-о!")
Наш Нино-домакино не е
долен човек от долна фамилия,
а е юнак Нино чорбаджия!
Па му даде Господ рогати биволи,
та изора черни угари, пося ги с гръсти,
а са гръсти като мъгла гъсти,
тънки като игла, главести като колежданско магаре.
("Ехе-е-е!")
Па му даде Господ нивици,
сред нивица крушица,
под крушица люлчица,
в люлчица мъжко дете като златно кръсте!
И той пак не рече: "Убий, Боже!", а рече: "Дай, Боже!"
("Дай, дай, дай!")
Па расна гидията, порасна,
голем левент той стана,
па тръгна по тлаки и седенки.
Баща му го подгони да го бий,
той се спъна у долния праг,
удари се в горния праг,
на носа му излезна една бръбончица,
колкото дръндарски киек.
Дълги нощи пътувахме,
кал и трева претъпкахме,
и най-после дойдохме тука.
При наш Нино-домакино
и вуйна-домакиня -
най-хубавата песница изпяхме,
а тя ни хубав дар дари -
ситна вита трепетлица, отгоре й жълтица!
("Амин! Дай, Боже!")
Радомирци, Луковитско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.
|