|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Български коледни благословии
Ела, Боже, поможи, кръста благослови!
Що сме пътя пътували,
тъмни нощи преминали,
че сме дошли тука долу,
тука долу в равни двори,
на тоз наш старнин-господин.
Ние рекохме, че се сърди, че се гневи,
а той скочи, подскочи,
отвори ни чемшир порти,
че ни въведе в равни двори,
че се радва и обрадва,
че ни дари тая вита-превита колачина.
Колкото зрънца лятни и пролятни,
да ги надари вишни Господ
да се роди и оброди все рой пшеница и четвъртокласица,
да женат моми-криволянки и момци-кривошапковци.
Край нива дренчец,
в дренчец люлчец,
в люлчец момчец;
този момчец грееше като ясно слънце.
Баща му го гонеше къде пъстрооките кози,
а той бягаше къде чернооките моми като баща си на млади години.
Амин, дружина! ("Амин!")
Тоз кравай печен, недопечен, на момците наречен.
Ние навънка, Господ навътре!
Амин, дружина! ("Амин!")
Просеник, Айтоско; коледарска "молитва" или "наричане"
- изрича се от "попа" (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.
|