* * *

Български коледни благословии

Яла Бог, спомози!
Събрали са сабор момци,
сабор момци коладници,
път пътували, нощ нощували,
мътни кали прегазили,
мед и масло преплували,
и спаднали при един сърдевит, бардевит човек.
Той не бил сърдевит, бардевит човек,
а бил един Божи добър човек.
Бръкнал в коюм джобове, извадил нахтар ключове,
отключил чемшир порти и ги вел-повел,
и са чудом почудил кому каква дарба да даде.
Кому с паничка, кому с лъжичка, кому с орешова черупка,
а на Иванчо подарил малка нива с често кръстци,
в нивата крушчица, под крушчица люлчица, в люлчица детенце.
Тате му го залюлява, майка му запява:
"Нани ми, нани, мъжко детенце,
да раснеш, да пораснеш, да пасеш вакли овци и бързи кози,
да сириш бяло сирене, да посрещаш пътници-друмници,
да изплащаш майчини и бащини грехове."
Туй момче не расна и порасна, да пасе вакли овци и бързи кози,
да сири бяло сирене, да среща пътници и друмници,
да изплаща майчини и бащини грехове,
ами се вдигнало, повдигнало като каракуш в небето,
като каракуш в небето,като риба в дълбинето,
отишло там, където моми платна белят,
където моми платна белят,където булки тъкан тъкат.
На гърба му инджичка, в ръка му кривачка,
подире му сиво-игриво паленце.
Че се подпрял на кривачката, извадил си медна свирка и засвирил.
Доде си моми хоро тропнат, додето си китки скичат,
три пъти слънце изгрявало и засядало.
Тръгнали са техни майки да ги търсят,
коя им била своя майка - гълчала и крещяла не толкоз,
а мащехена майка - два пъти повече:
"Мари дъще, клета дъще, де си била досега -
три пъти слънцето изгрява и засяда!"
Дъщеря й отговаря: "Мари майко, стара майко,
ти не си ли била млада и хубава, малка и глупава.
Отде доди едно момче биволарче,
на гърба му инджичка, в ръка му кривачка,
подире му сиво-игриво паленце,
че се подпря на кривачката, извади медна свирка,
доде си хоро тропнем, доде си китки скичим,
три пъти слънце изгрява и засяда."
Майка й я сгълчала: "Мари дъще,
ти не си хептен много млада,
ти си на трийсе години,
фустан ти с чувал брашно замазан,
с топ папур поръбен,
и той не е твой, ами булян ти Николайчина,
ти си го взела от буля си Николайца
за потрува, за ден, за Великден."
Таз майка прокълнала туй момче
да иде в гора, в дола, дето петел не пей,
дето петел не пей, дето куче не лае,
да обръща плочи и камъни,
да изважда змии и гущери,
да им цеди ядовете в чешки
и да ги пие сутрин и вечер на гладен корем,
и да му й леко кат' долния воденичен камък.
Тоз кравай млят-немлят, сят-несят,
пекан-непечен, на нас наречен.
Таз вечер в торбата, утре вечер в чорбата!
На таз къща душманина да извади две плочи,
да извади две плочи, да си извади двете очи,
да изкопай два трапа, да си счупи двата крака,
да копае троскот, да го убие Господ!
("Амин!")

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.