|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Български коледни благословии
Що сме пътюм пътували,
тъмни нощи преминали,
кал и прах потъпкали,
че сме дошли долу в ноще.
Ставай, нине господине.
На порти похлопахме,
на врата почукахме;
ний мислехме ще се гневи,
ще се гневи, ще се сърди,
но не се сърди, не се гневи,
а ни дари тая вита-бобовита,
вита-бобовита бяла колачина.
През колко зрънца минава,
толкоз кумци калесници да има.
Благославяйте дружина! ("И ний благословим!")
Ако му е това малко,
да ги дари наш вишен Господ -
две сиви кобили по небе фъркати;
по земя нестигнати,
кого гонили - не стигнали,
свети Георги гонили
и него не стигнали.
Да ги дари свети Георги злато и сребро!
Благославяйте дружина! ("И ний благословим!")
Ако му е и това малко,
да ги дари наш вишен Господ
два сина орачи, три сина копачи,
да орат тез ниви дълги и широки,
да сеят равешна пшеница,
да я берат криволинки моми
и кривошайки момци,
да я правят на кръстец.
Благославяйте дружина! ("И ний благословим!")
Добър вечер, сватина,
кат додохме, та намерихме
на яде и на пите. Ти кат ни видя
са срадва и обрадва,
изляза с един кравай у ръце,
си упрегна сиви-бели волове,
си дръпна крива-права брезница,
покрай крива-права крушчица,
на крушчица - люлчица,
у люлчица момченце
със златно перчемче.
Баща му го пуща подир сиви-бели козници,
а той отива подир чернооки белооки момици,
кат баща му на младо време!
Пожарево, Тутраканско; коледарска "орисия" (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.
|