* * *

Български коледни благословии

Събрали се събор момци,
събор момци коледници,
път пътували, нощ нощували,
черно кали претъпкали,
мед и масло преплували.
Амин! (всички: "Амин!")
На път срещнали един сърдит-бърдит човек;
той не бил сърдит-бърдит човек,
той най бил божи човек.
Той имал седем сина и седем дъщери -
синове внасяли, дъщери изнасяли.
Бръкнал у куми джобове,
че извадил медни ключове
и отворил чемшир порти,
че ги въвел в равни двори,
и ги дялба поделил.
Амин! (всички: "Амин!")
На кому се паднало паничка,
на кому лъжичка,
на кому орехова шлюпичка,
на най-малкия брат Иванчо се паднало
кило жито и половин Търновско.
Той се помъчил да го вдигне на ръка -
не можал, на гърби - хич...
Най-големия брат думал на по-малкия брат:
"А бре, Иванчо, глупав Иванчо,
ти имаш волчета като ангелчета,
впрегни ги в колесарка,
че натовари червени алени чувалчета
и им дай дълго пъти, кално друми,
че който те срещне и попита,
не казвай, че е кило жито
и половин Търновско,
а им казвай, че е кило сребро
и половин Търновско!"
Той си впрегнал волчета като ангелчета,
натоварил червени-алени чувалчета,
че им дал дълго пъти, кално друми.
На път го срещнали трима турка,
трима турка пашалийка.
Тий го питом питали
и той се лъгал-полъгал -
не рекъл "Кило сребро и половин Търновско.",
ами най рекъл "Кило жито и половин Търновско."...
Амин! (всички: "Амин!")
Отде го зачули три села, три кадалъка,
че изпратили три бъклици -
първата за кръщаване,
втората за венчаване,
третата за прощаване.
Отде даде Господ голяма нивица с малко кръстци,
малка нивица с често кръстци,
сред нивица - кръшчица,
на крушчиа - люлчица,
у люлчица - детенце.
Майка му го залюлява, баща му запява:
"Расни, Иванчо, порасни,
да паеш вакли овци, бързи кози,
да сириш бяло сирене,
да даваш на пътници, на друмници,
да изплащаш майчини и бащини грехове!"
Амин! (всички: "Амин!")
Туй пусто момче горненче, расна, порасна,
не пасе вакли овци, бързи кози,
да сири бяло сирене,
да дава на пътници, на друмници,
да изплаща майчини и бащини грехове,
ами се надигна като пале под решето,
като риба в дълбинето и като коте в кълчища.
Амин! (всички: "Амин!")
Че си грабна крива нова свирчица,
че отишъл по беленки, по седенки,
дето момите платна белят,
дето булките тъкан тъкат,
дето бабите плени перат.
Доде посвирне, доде потропнат, доде китки кичат -
слънцето три пъти изгрявало и засядало...
Амин! (всички: "Амин!")
Която имала своя майа - покрещяла, погълчала,
ама която имала майка мащеха,
тя грабнала крива нова кобиличка.
Тук да я стигне, там да я стигне,
че я стигнала в тясната уличка,
че я ударила по долната джунка,
че затекла като алсов тъпан,
като воденишкия олен камък,
и я люто кълнеше:
"Мари дъще, куча дъще,
станала си на петдеет и пет години мома,
на гърба си сукман нямаш,
имаш един и той де го има, де го няма,
под хълбока хич го няма -
с деветдесе ями закърпен,
с кола папур запушен,
с чувал брашно замазан,
и той не е твой, ами лелин ти,
даден за потрува на тоз ден свети Никола!"
На таз къща който е душманин,
да изкопай два трапа - да си извади и двата крака,
да извади две плочи - да си извади и двете очи,
да копай троскот - там да го убий Господ!
Амин! (всички: "Амин!")
Тоз кравай, печен, недопечен, той на на наречен -
таз вечер у торбата, утре вечер у чорбата!
Амин! (всички: "Амин!")

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.