* * *

Български коледни благословии

Събрали се сабор момци,
сабор момци, коладници.
Път пътуват - нощ нощуват
черно кали притъпкали
мед и масло припловали.
На път срещнали един сърдит брадат човек.
Той не бил сърдит брадат човек,
ми най ми бил божи човек.
Той си имал седем синове и седем дъщери.
Синовете внисали -
дъщерите изнисали.
Той си бръкна в джобове,
че извади медни ключове,
че отвори чемшир порти,
че ги въведе в равни двори
и им дялба подели.
На кой му се падна паничка,
на кой - лъжичка,
на кому - орехова шлюпичка.
На най-малкия брат Иванчо
се падна кило жито и
половин Търновско.
Той се помъчи да го дигне на ръце -
не можал, на гръб - хич.
По-голям братко думал на по-малък братко:
"Бре Иванчо, глупав Иванчо,
ти имаш волчета кат ангелчета,
упрегни ги в колесарка,
натвари червени алени чувалчета,
че им дай дълго пъти,
дълго пъти, кално друми.
Който те срещне, ти не думай:
"Кило жито и половин Търновско.",
а най думай: "Кило сребро и половина Търновско."!
Той упрегна волчета кат ангелчета,
натовари червени, алени човалчета,
дал им дълго пъти, кално друми.
На път го срещна тумба турци,
тумба турци, сурбалийци.
Тий го питали попитали
той се лъгал полъгал.
Не рекъл кило сребро и половин Търновско,
а им рекъл - кило жито и половин Търновско.
Де го зачули три села три кадълъка.
Изпратили три калески, три калески - три бъклици.
Първата за кръщаване,
втората за венчаване,
третата за прощаване.
На тоз Иванчо дал му Господ две нивици.
Голяма нивица с малко кръстци,
малка нивица с често кръстци.
В нивица крушчица,
у крушчица - люлчица,
в люлчица - детенце.
Майка му залюлява, баща му запява:
"Порасни Иванчо, порасни
да пасеш вакли овци,
вакли овци, бързи кози.
Вакли овци да стрижеш,
бяло сирене да сириш,
да даваш на пътници,
на пътници, на друмници,
да изпросваш майчини
и бащини грехове."
Амин!
Туй пусто момче, горненче расна порасна.
Не паси вакли овце,
вакли овце, бързи кози,
не дава бяло сирене
на пътници и на друмници,
не изплаща мачини
и бащини грехове.
Ами си взе една крива нова свирчица,
та отиде татък долу,
по седенки, по беленки,
дето моми платна белят,
дето булки тъкан тъкат,
дето баби пелени перат.
Додето посвирне, додето потропнат,
доде китки кичат, слънцето
три пъти изгряло, три пъти залязло.
Амин!
Която имала своя майка,
покрещяла, погълчала,
която имала майка мащеха,
че грабнала крива нова кобиличка,
че тук да я стигне, там да я стигне,
настигна я в тясната уличка,
че я удари по долната джунка,
че затекла като малко тъпанче,
че я люто кълнеше:
"Мари, моме, куча дъще,
станала си на педесет и пет години,
на гърба си чукман нямаш,
имаш един и той е де го има, де го няма,
под хълбока хич го няма.
С деведесет и девет ями закърпен,
с кола папур запушен,
с чувал брашно замазан.
И той не е твой, а лелин ти
даден за потруха,
на този ден свети Никола..."
На таз къща, който е душманин
да изкопай два трапа, да си извади дват акрака,
да изкопай две плочи, да си извади двете очи,
там да го убие Господ.
Амин!
Тоз кравай печен, недопеченq той на нас наречен.
Таз вечер в торбата, утре вечер в чорбата.
Амин!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.