* * *

Български коледни благословии

Събрали се сабор момци коледари,
път пътували, нощ нощували,
черно кали потъпкали,
мед и масло преплували.
На път срещнали един сърдит-бърдит човек.
Той не бил сърдит-бърдит човек,
най бил Божи човек.
Той имал седем сина, седем дъщери;
синове внасяли, дъщери изнасяли.
Че бръкнал у коюн джобове,
че отворил чемшир порти,
че ги увел в равно двори,
че ги дялба поделил -
на кому се паднало паничка,
на кому - лъжичка,
на кому - орехова шлюпичка,
на най-малкия брат Иванчо се паднало
кило жито и половин търнок.
Той се помъчил да го вдигне за ръка -
не можал, на гърби - хич.
По-голям братко думал на по-малък братка:
"Абе, Иванчо, глупав Иванчо,
ти имаш волчета като ангелчета,
опрегни ги в колесарка,
натвари червени алени чувалчета,
че им дай дълго пъти, кално друми;
който те срещне, не думай:
"Кило жито и половин търнок",
ами думай: "Кило сребро и половинята търноко".
Че опрегнал волчета кат' ангелчета,
че натварил червени алени чувалчета,
че им дал дълго пъти, кално друми.
Че го срещнали трима турка - пачелика;
тий го питом питали, той се лъгал, полъгал,
не рекъл, че носи сребро и полвин търнок,
ами рекъл: "Кило жито и половин търнок".
Де го зачули три села, три кадилъка,
те изпратили три бъклици - първата за кръщаване,
втората за венчаване, третата за прощаване.
Де даде Господ голяма нивица,
голяма нивица с малко кръстци,
малка нивица кръстокръстци,
сред нивица крушчица,
в крушчица люлчица,
у люлчица детенце;
майка му залюлява, баща му запява:
"Расни, Иванчо, порасни,
да пасеш вакли овци, барзи кози,
да сириш бяло сирене,
да даваш на пътници, на друмници,
да изплащаш майчини, бащини грехове!"
Амин! ("Амин!")
Туй пусто момче горненче расна, порасна,
не паса вакли овци, барзи кози,
да сири бяло сирене, да дава на пътници,
на пътници, на друмници,
да изплаща майчини и бащини грехове,
ами се надигна като пате у решето,
като пате у решето, като коте у кълчища,
че грабна крива, нова свирчица,
че отиде татък долу по белянки,
по белянки, по седянки,
дето булките тъком тъкат,
дето бабите пелени перат,
дето момите платна белят.
Доде посвири, доде потропнат -
слънцето три пъти изгрява и засяда.
Амин! ("Амин!")
Която има своя майка - покрещя, погълча;
която имаше майка-мащеха, грабна крива нова,
крива нова кобиличка,
че тук да я стигне, там да я удари,
че я стигна в тясната уличка,
че я удари по долната джука,
че затече като алтав тъпан,
кат' воденишко долнийо камък,
и я люто кълнеше: "Мър, дъще, куча дъще,
станала си на петдесет години,
на гърба си сукман нямаш,
имаш един, и той с деветдесет и девет еми закърпен,
с девет кори запушен, с чувал брашно замазан,
и той не е твой, ами лелин ти,
даден за потрова, за тоз ден свети Никола."
На тъз къща, който й душманин,
да изкопай два трапа, да си извади двата крака,
да си изкопай две плочи, да си извади двете очи,
да изкопай троскот, да го убий Господ!
Амин! ("Амин!")
Тоз кравай печен-недопечен, той на нас наречен,
таз вечер у торбата, утре вечер у чорбата!
Амин! ("Амин!")

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.