* * *

Български коледни благословии

Хей слава ти Бога, мой дружина!
Каква стана станувахме,
какъв път пътувахме нитно време,
руси калпаци поросихме,
паун пера потрошихме,
черни ботуши окаляхме,
дорде отидем да нашия брат -
станиника господина.
Ний го сторихме сърдит, гневен,
той не бил сърдит и гневен,
ами бил потен, морен.
Скочи бос по калцуни,
та се радва и обрадва,
та ни дари добра дарба
вит-превит кравай;
на кравая кръст дукато.
Това дукато, що му се е ляло,
що му се е ляло и преляло
като лед по вода, като кит по гора.
Речете всичките мои дружина:
"Амин!" ("Амин!")
Тоя брат нас дарил,
вишен Господ него дарил;
що му е мило, (...),
що му е драго, мило му било -
мило му било доброчестни синове,
драго му било доброчестни дъщери;
синове в кола внесли, дъщери с игла изнесли.
Речете всичките мои дружина:
"Амин!" ("Амин!")
Та ождребили бърза коня,
бърза коня, вихрогоня.
По земя бягали, по небе хвърчали,
та пристигнали на Стара планина,
дето се делят земя и небе,
земя и небе, сребро и злато -
на кого с лъжичка, на кого с паничка,
на тоз нашия брат,
най-малкия станинине господине
с най-малката лъжичка,
с най-малка паничка,
дето сбира кило, кило и половина!
Речете всичките мои дружина:
"Амин!" ("Амин!")
Той на кон го натовари - конят не го приема,
на кола го натовари - колата не го приема.
Той се чува и прочува
като златарин с чужда язда,
като риба из дълбини,
като мома на висини -
с чужда риза, с чужд сукман,
че се вива и превива,
че няма от нея по-хубава, по-гиздава.
Речете всичките мои дружина:
"Амин!" ("Амин!")

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.