* * *

Български коледни благословии

Ой, къде път пътовина,
кали го друмели стар брат Никола,
стого Иван не го найдеа на легало, на падало,
най го найдеа на ясте и пите, на царска божа трапеза.
Стого Иван кат' си ядеше и пиеше, и се на Бога молеше:
"Де да ми додат едни доброчестни колаждани,
да ми попеят, да ме повеселят!"
У тоз час сколасали едни доброчестни колаждани,
че му попели, че го развеселили - станал от Бога по-весел...
Че се орадва, обрадва, че скокна, подскокна,
че се отнесе кат' сокол по височини, кат' риба в дълбочини,
кат' паун у болярски двори, кат' суфийчени с широките крачоли,
кат' кишнишчени със ситен бял маргарит,
кат' натупорчени с тежкото желязо!
Свети Иван си завърна златни скутове,
запретна си бели ръкави,
че си плесна бели ръце,
че замеси пеща хляба,
пеща хляба, превит кравай,
на кравая се изля кръст укат-дукат,
кат' по Колада големите снегове,
кат' по Ивановден дебелите ледове,
кат' по Петровден тежките пекове.
Стого Иван кат' си гледаше туй дукато и си мислеше:
"Да ми й кат' ини бързитни, бързитни кобилички,
да ми й кат' ини стригатни, стригатни овчици,
да ми й кат' ини фъркатни, фъркатни пчелици!"
У тоз час бързитни кобилки по път,
стригатни овце на баир пръснаа,
фъркатни пчели у небе фръкнаа.
Стого Иван със тях заедно стигна на път-кръстопът -
двама братя и Божа майка дялба делят, не могат да се погодят.
Стого Иван казал: "Стой, почакай, Божа майле,
аз ще извикам белогръдата кукувица,
тя ще дойде, ще изкука, ще изклика,
ще дойдат по земя делци и по небе светци,
и те ще ви поделят, натъкмят!"
Извикал Стого Иван белогръдата кукувица,
и дошла, изкукала, изкликала,
и събрала по земя делци и по небе светци.
Делили, тъкмили - на кому пръпнаа лъжица,
на кому паница, на Стого Иван -
крина и половина желтици.
Та па малко му се видяло,(
че Господ подарил ведърце винце,
позлатени панички и маламени лъжички.
Стого Иван па малко му се видяло,
че Господ го надарил с два сиви вола кат' два сиви сокола,
криво, криво оралце, босилкова копраля,
че разора под път малка нива, над път голяма нива,
че ги сея бяла пчина, че се роди чисто жито;
през лято го жънаа криволепченските моми
и криволепченските ергени.
У голяма нива кладни кладяа,
у малка нива купни вияа,
у малка нива крушчица,
у крушчицата - люлчица,
у люлчица - малко момче като ясно звънче.
Баща му го гонеше да отиде у дълбокото доле, в зеленото гори,
да си пасе ваклооките овце и белорогите кози.
А той не си отиде да си пасе ваклооките овце и белорогите кози,
а си отиде по седенки и по беленки
да си пасе малките моми - кат' баща си на млади години.
Въкачило едно клето куцо магаре,
повело къси бели палета,
на рамо му кърличе,
на кръста му - манарка,
у ръка му - цафарка.
Че си отиде на чушмата, дето белят малките моми тънко дари,
дето перат младите булки шитите ризи...
Отдалеко със вежди смигаше, отблизо им китките грабеше,
и малките моми у него се загледали и са платната прегорили,
и гергьофите потрошили, и шевовето побъркали,
и мътна вода налели, и кобилците разменили.
И вечерта кат' си отишли,
майките почнали да ги хокат:
"Мари, кучи дъщи, де гледахте, де зяпахте,
че си платната прегорили, и гергьофите потрошили,
и шевовето побъркали, и мътна вода налели,
и кобилците разменили!?"
А момите на майките отговорили:
"Мале ле, мале, дърта джедийо,
днес кат' дойде едно малко момче,
отдалеч ни с вежди смигаше,
отблизо китките грабеше...
И ний у него се зазяпахме, че си платната прегорихме,
и гергьофите потрошихме, и шевовето побъркахме,
и мътна вода наляхме, и кобилците разменихме!"
Тогиз на малките моми майките кат' ги доядяло,
взели шашките и били, трошили, чак под шапките изрусили.
Вечерта като се върнали бащите на малките моми, питали:
"Защо се сърдят малките моми и плачат?"
Майките им отговарили:
"Сърдят се за тънки бели конопи -
да са тънки кат' на губерката ушите,
да са гладки кат' колежданското магаре у главата..."
Колкот звезди в ясно небе - толкоз здраве на тая къща!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.