* * *

Български коледни благословии

Що сме път пътували,
други друмували,
кални нощи полунощни,
бели демии изпръскали,
паунови пера потрошили,
когато доди реда
на нашия стар стананик-донамик
ний рекохме, ще е някой
зъл-сърдит човек,
ще скочи да се бий, да се кара;
той бил един добър човек,
скочи, подскочи на бос, на кръст,
че си бръкна в куюм джобове,
извади китка нахтари,
че отключи ракла писана,
че надари добре коледари -
вит-превит кравай,
на кравая кръст Божи злато,
кръст Божи злато, злато дукато.
Те са яле пили и братска дялба делили -
на кому брат лъжичка,
на тоз нашия стар стананик,
да му стигне троянското кило,
троянското кило, кило и половина.
Славите ли Бога, моя дружина? ("Амин!")
Като мома Стояна
с хубава премяна;
тя се вила, развила
из майчино чимшир порти,
из бащино Демир капъ,
и се на дружки присмяла:
"Тоз кравай, както е вит-превит,
млет-премлет, трит-претрит."
Под път расъл, над път расъл -
голяма нива с редки кръсци,
малка нива с чести кръсци;
под кръстец люлчец
бащин, майчин, златен синчец.
Мина майка, му, полюшна го,
мина баща му, полюшна го,
и все му пеят: "Расти тебе,
расти, синко, расти, да порастеш,
да идеш във дълбоки доли,
да си насечеш тънки пръти,
да си насечеш остри коли,
да завийш вити стръги,
да завъдиш сагмал стадо,
да се блажат пътници,
пътници и друмници,
та да имат прав път
баща ти и майка ти,
да идат в рай Божи!"
Ех, туй момче гидишко,
раснало пораснало,
не вземало остра брадвичка,
най си вземало медно кавале,
че отиде тук доле
по еленки, по беленки,
дето булки шарба шерят,
дето сгоденици вода наливат,
дето моми платно белят,
че се подпре под кован кривак
и засвири жално и милно.
И те като млади,
на него са подлъгали,
мътна вода налели,
кобилици разменили,
шарбата побъркали,
платна прегорили.
Когато се вечер вкъщи връщат,
техните стари бащи, майки
почват да им се карат:
"Ама дъще, кучешка дъще,
какво сте правили,
какво сте бъркали -
мътна вода налели,
кобилици разменили
и платна прегорили."
"Мани, мале, старо мале
отде го вятър довя,
отде го слънце огря
едно момче планинче,
че подпре на кован кривак,
че засвири жално и милно,
и ний като млади, на него
се олъгахме, подлъгахме -
малко потропнахме,
множко подскокнахме,
мътна вода налехме,
кобилици разменихме,
както и вий сте правили
с нашите стари бащи!"
Амин!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.