* * *

Български коледни благословии

Собрали ми се, собрали
сабор момци коледари
тази вечер, божа вечер
колашните пости, дългите нощи.
Ний сме път пътували,
ний сме друм друмували,
черни ботушки окалялаи,
дешийки опръскали,
липови криваци потрошили,
доде стигнем този наш брат стар стопанин.
Ний го мислим зъл човек, лош човек
най-бил добър човек, божа повеля.
Скокна по калцунки, по мълцунки,
оппретна се до лактите,
изми се до ноктете.
Че си бръкна в коюн джобове
и извади си златни нахтари
че си отвори чемшир порти,
навъведе в равни двори
качи на на божи белики чардаци,
че на гости добра гозба;
напи на с руйно вино,
че дари добра дара
добра дара - вит-превит кравай.
На кравая - сребро злато,
сребро злато - кръст дукато.
На кому са кръст - кръст доляло,
накому са мед - мед доляло,
на тоз наш брат - стар стопанин.
Отвори двори и обори -
и в обори вляло.
Те са гонили Божа майка.
Че я стигат зад могилка.
зад могилка, под калина.
Братска дялба делеше -
кум брат - лъжичка
кум брат - паничка
тоз наш брат - стар мошеник,
ко са лъгом полъга,
че го дарила добра дара,
добра дара - жълти жълтици,
хем ги дава - хем нарича:
"Да не се хвалиш по турци,
по турци и по българи,
че турци джерма джермали,
българи - глоба глобът.
Най си купи черни биволи като гълъби,
бели олови като лебеди.
Разори чисто поле,
голяма нива дваже ори,
малка нива триже ори;
голяма нива редки кръщи,
малка нива гъсти кръщи.
В нивата - крушица,
на крушица - люлчица,
в люлчица - детенце.
Майка му го люляше,
баща му наричаше:
"Спи, спи, синко,
да станеш доброчестен спи,
да си пасеш сиво стадо,
да доиш прясно мляко,
да сешиш прясно сирене,
да даваш на пътници,
на пътници, на друмници,
да изплащаш майчини,
майчини и бащини грехове."
Кучешко дете - не стана доброчестен син,
най-станало враг и дявол.
Напреде си забрлало бяло бозо муленце,
подире си - въсо късо кученце.
На раменци - балтийка,
на кръста - габрова свирчица;
То ходеше по седенки,
по седенки, беленки, еленки,
дето малки моми шаром поли шарат,
дето млади момци тънки дари носат.
То отишло, малка мома Миленке,
къде малки моми шаром поли шарат,
къде млади момци тънки дари носат,
къде малки були тъмни дари белат.
То малко посвирна -
те много подрипнаха;
то много посвирна -
те малко потропнаха;
коя си шив дари заплете,
коя си бухалка в кладенец изпусна,
коя си кобиличка в река изтърва.
Имало едно момиченце,
колко едно ластовиченце,
то притичало, казало на майка си:
"Маре мали, стара мале,
доде едносвитарче, патарче,
патарче, говедарче.
Тез начи були, тез начи какини,
ко сториха, ко направиха -
коя си шив дари заплете,
коя си букалка в кладенец изпусна,
коя си кобиличка в кладенец изтърва."
Майка му била майка - мащеха,
грабнала виличка-кобиличка,
подгонила малко момиченце.
То са препънало във външния праг,
ударило са във вътрешния,
ударило са в джуката.
Тя станала ни мала, ни голяма:
колко един зарски тъпан.
На паралия мед не може да ближе,
на лед вода не може да пие
на кум пред плети,
ръка не може да целува.
Задало се свят ден - Великден,
Великден, Гергьовден.
То са свива като пате в решето,
като мишка в калчища,
като сокол в небеса,
като риба в дълбине,
като стого Николо дебелите снягове;
стого Иван дебелите ледове;
стого Танас тежките калове;
стого Георги силните пекове,
като овчарче по зелени герени,
ваклошатите овце,
прикованите куки,
медните кавали;
като свинарче по криви азмаци,
пъстрите прасенца,
големите джимуци,
дебелите ябълки;
като козарче по кривите ямачи,
парчеругите нози,
джигаровите ярета.
Този кравай триж пъте
вят-превяли, сят-пресяли,
пред Бога пекан, на нам нарекан.
Прощавайте за повече. Амин!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.