* * *

Български коледни благословии

Събрали ми са събрали, сабор момци коледари
тази вечер, Божа вечер - богожките пости, дългите нощи.
Ний сме път пътували, друм друмували,
липови криваци потрошили, смет китки поменили,
дорде стигнем тоз наш брат стар Станеник.
Ние му с ръце похлопахме, с крака потропаме.
Ние го мислим зъл човек, лош човек,
да скочи, да се кара, да се бие,
той излезе добър човек, добър човек - божа повелия.
Хлопна по калцунки, по муцунки, опретна се до лактите,
бръкна в коюм джобове - извади злат нахтаря
отключи чимшир порти и не въведе в равни двори,
и ни качи на високи чардаци.
Нагости на добра гостба, добра гостба - мрянка риба.
Та ни дари добра дарба, добра дарба - вит превит кравай.
На кравая сребро злато, сребро злато - кръст здраво,
кръст здраво - мед обляло.
Тоз наш брат стар Станеник
в дворите му стадо, стадото му побляло,
че събуди Божа майка, че я стигна зад Калинка,
зад Калинка, зад могилка:
мрянка риба ядеше, братска дялба делеше:
кум брат - паничка, кум брат - паничка.
Тоз наш брат стар Станеник,
комуто двори огреяло, стадо облеяло,
че стигна зад могилка, под Калинка,
че го дари добра дарба,
хем му ги дава, хем нарича:
"Добра дарба, жълто жито,
да не обади на българи,
че българи глоба глобят,
турците джерма джермът.
Най си купи бели биволи,
бели биволи като ангели,
черни биволи като гълъби.
Разори чисто поле.
Голяма нива дваж ори,
малка нива триж ори.
Голяма нива рядка сей,
малка нива гъсто сей."
В нивата крушица,
под крушата - люлчица,
в люлчицата - детенце.
Майка му го люляше,
баща му наричаше:
"Искам, синко, да ми станеш доброчестен син,
да си пасеш сиво стадо, да си виеш вити стърги,
да издоиш бяло мляко, да си правиш бяло сирене,
да го даваш на пътници, на пътници, на друмници.
Да плащаш бащини и майчини грехове, дето са
правили на младини, кучековите..."
Не станал доброчестен син,
най станал враг и дявол.
Напред забрал сиво стадо
със своето муленце и подире кученце,
нарамил си балтийка, на кръста му габрова свирчица.
Пътуваше по седенки, Еленки, Миленки,
дето малки моми шаром поли шарат,
дето млади булки тънки дари белат.
То много посвирини, те малко потропат,
то малко посвирини - те много потропат.
Отишла на седянка Еленка, Еленка,
дето малки моми - шаром поли шарат,
дето млади булки - тънки дари белат.
То много посвирини, те малко потропат,
то малко посвирини - те много потропат.
Имало едно момиченце, колкото едно листовинчеце.
То припнало, казало на майка си:
"Мари мале, стара мале,
тез наш булини, те наш какини, ко напрайха."
"Мари дъще, клета дъще, какво сториха, ко напрайха?"
"Мари мале, стара мале, дойде едно пъдарче, говедарче.
То много посвирини, те малко потропат,
то малко посвирини - те много потропат.
Коя си порашка, в ръка изтърва,
коя си топалка изпусна."
Майката била майка мащеха,
грабнала виличка-кобиличка, подгонила го.
То припнало от вътрешния праг,
ударило се на вънкашния.
Устата му станала ни малка, ни голяма -
колкото един заарски тъпан.
Напред не можел мед да оближе,
на кум през плет - ръка не може целуна,
наред вода не може да пий.
На свет ден било, Великден.
Малките моми се пременили,
малките моми - шиф дали изнели,
коя е тънки дари изнела,
тъй момиченце се свиваше
като пате в решето,
като мишка в калчища.
Тоз кравай трижди пъти сят пресят,
пред Бога пекан - нам нарекан.
Прощавай за повече. Амин!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.