* * *

Български коледни благословии

Имали, та придавали - вий нам, Господ на вас!
Благословете, дружина! Амин! ("Амин!")
Що сме пътя пътували, тъмни нощи префъркали, мед и масло пребъркали,
та сме дошле тука долу при наш стар станеник-господиник,
малко му похлопахме, много му потропахме;
ний сякахме, че е сърдит, гневен, той не е сърдит, не е гневен.
Благословете, дружина! Амин! ("Амин!")
Стана още бос, на крака, та си бръкна в коюм джобове, извади китка ключове,
че отключи чемшир порти, че ни уведе-преведе при негова Божа равна трапеза,
че ни дари добра дарба - вит-превит кравай, на кравая сребро и злато, кръст дукато.
Благословете, дружина! Амин! ("Амин!")
Тоз кравай, която го й вила и китила, Бог да я подари!
Колкото зрънца сели и премлели,
толкоз синка среброръки, толкоз щерки златокоси!
Благословете, дружина! Амин! ("Амин!")
На наш стар станеник-господиник,
да му идат от три страни три калеснички-малеснички,
да сватува и кумува, малки деца да кръщава,
млади булки да венчава и по-стари да прощава.
Благословете, дружина! Амин! ("Амин!")
Той се чуй-прочуй като златичан с тежко имане,
като овчар с малки агънца,
като говедар с малки теленца,
като свинар с малки прасенца,
като мома девойка с криво позлатено перо по Великден,
по Гергьовден, по високите чардаци, като вие момци тази вечер!
Благословете, дружина! Амин! ("Амин!")
На наш стар станеник-господиник що му са били драги?
Драги му са били два добри коня, като два добри ангела,
да си ходи тука долу в равно поле, да си обижда нивя и ливади,
да иде при Божа майка, дето яде и пие, на сички синка дялба дели -
кому с паница, кому с лъжица, кому с орехова шлюпка.
Благословете, дружина! Амин! ("Амин!")
На наш стар станеник-господиник що му се е паднало?
Паднало му се й с Шумненското кило, кило и половина;
той си го неси и принеси, та си го в къщи занесе,
та му се й ляло и беляло, че се през прага преляло;
то му се лейше и белейше като зиме ледец, като лете цветец.
Благословете, дружина! Амин! ("Амин!")
Той се неси-изнеси като кукувица из зелена гора,
като еребица из зелена трева, като мряна риба из дълбини,
като елен по планина, като добър юнак с добра коня вихрогоня,
да го ери по Цариградски друмища, като вий момци тази вечер!
Благословете, дружина! Амин! ("Амин!")
На наш стар станеник-господиник, що му са били драги?
Драги му са били два добри вола като два сиви сокола
и двама сина оратни и копатни -
да си идат тука долу в равно поле, да орат, преорат,
да си сеят равченца, да им никнат кутрулца,
да го женат малки моми кривулейки, малки момци кривушепци.
Благословете, дружина! Амин! ("Амин!")
Голяма нивица - вити купнета, малка нивица - чести кръстчета,
сред нивица крушчица, под крушчица люлчица, в люлчица момчец;
този момчец майка му мине - люлне го, баща му мине - люлне го:
"Расти да пораснеш, мойто момченце,
да извиеш на кръстомпът вити кошари,
да доиш бяло мляко, да сириш прясно сирене,
да даваш на пътници, на кръстомпътници,
да изплащаш бащини и майчини младо-годишни грехове!"
Благословете, дружина! Амин! ("Амин!")
Този момчец расти-порасти, нарамчи си кован кривак,
на кръста му меден кавал, подире му въсо-късо кученце.
Баща му го гонеше подир белооки и сивооки козици,
той бягаше подир чернооки момици,
като баща си на млади години,
като вие, момци, тази вечер!
Благословете, дружина! Амин! ("Амин!")
Този кравай, печен-недопечен, на нас наречен,
таз вечер в торбата, зарана в чорбата.
Благословете, дружина! Амин! ("Амин!")

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.