* * *

Български коледни благословии

Пата, пата, патавина, слава вам дружина!
Къде пата пътували, по кални пътища,
по кални пътища, по кални друмища,
да си найде нашего Ивана, по легала, по падала.
Не го найде по легала, най го найде на царска Божа трапеза,
от Бога подарена, от Бога повеселена.
Със златна лъжица чорба сърбаше,
със сребърна чашка ракия пиеше и се на Бога молеше:
"Дай ни, Боже, добри гости, добри гости, колажданци,
да ги дарим с добра дарба, добра дарба - у пещта хляба,
у пещта хляба, превит кравай, на кравая кръст дукато!"
Амин! ("Амин!")
Кат зачухме ние колажданци,
че се наднесохме кат сокол от височина,
кат сокол от височина, като риба от дълбочина,
че запяхме, че заблажихме.
Ако е сиво - говедце да е,
ако е шарено - агънце да е,
ако е червено - конченце да е.
Двама братя дялба делят, като лед през праг на Ивановден,
на кому се падна окичка, на кому половничка,
на нашия брат се падна кило и половничка.
Той не беше доволен на това, имаше два вола,
имаше два вола, кат два сиви сокола,
че изора под път нива и над път нива.
Под път нива крушчица,
у крушчица люлчица,
у люлчица златно детенце,
златно детенце кат крушченце,
единият му крак лоен, другият восъчен,
през пожар лесно да бяга,
през вода лесно да гази.
Расна, порасна, баща му казваше:
"Хайде, синко, по туй горе,
по туй горе, по онуй долу,
по свои бързи козици,
на гърба ти манарчица,
на устата ти цафарчица,
у ръчица кърличе."
Майка му думаше:
"Недей, синко, ходи по туй горе,
по туй горе, по онуй долу,
по свои бързи козици,
ам ходи по изворци, по изворци,
по изворци, по кладенци,
дето се любят моми и ергени,
както се любиха едно време
баща ти и майка ти!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.