* * *

Български коледни благословии

Ей, бре море, момчета, скочете и речете:
"Боже, помогни!"
Къде каля калихме, къде пътя пътихме,
тия кални друми, тия тъмни нощи,
та си чезмаци окаляхме,
море перя потрошихме,
докато отидем в тоя наш сина домакина.
Заварихме го на божа трапеза, седеше и пиеше,
с добри гости се веселеше.
Ние му отидохме - още по-добри.
Ние го смятахме сърдит човек,
но той бил веселяк.
Па си стана, та си радост радва.
Па запретна бели ръце лебедови,
та ни дари добра дара- вит кравай.
На кравая кръст дукат о
ляло и преляло, до хамбар допряло.
Речете дружина: "Амин!"
Де излезе Божа майка,
та го събра в тенка скута - ленени, копринени,
та го дялба сподели -
на кому сина паничка,
на кому сина лъжичка,
тоя наш сина домакина
се падна най-мъничката паничка,
с най-мъничката лъжичка.
Хамбар го туриш - хамбар го не взема,
кола го туриш - кола го не носи,
воденица го занесеш - воденица го не мели.
Речете дружина: "Амин!"
Тоя наш сина - сина домакина,
драго му било, мило му било,
четата му синовки и дъщери -
синове внасят, дъщерки изнасят.
Той се относ поноси,
като риба в дълбочини.
Овчар сиво стадо, дребни агънца,
говедар със сиви говеда, черни телци.
Орачи орат с черни биволи,
орат черни угари.
Павликенска малка мома
пременена, преоблечена,
с чужда риза, с чужд сукман,
на глава й криви перци,
позлатено, посребрено.
Речете дружина: "Амин!"
Де излезе Божа майка
тук отгоре на мегдана,
че видя малка нивица,
в нивицата - крушчица,
на крушчица - люлчица,
в люлчица - мъжко детенце.
Баща му и майка му на млади години
ходели да пасат сюрии кози.
То нещяло да ходи да пасе кози и овци.
Искало да ходи по извори
и кладенци, по чернооки вакли моми.
Речете дружина: "Амин!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.