* * *

Български коледни благословии

Ей вамо, дружино вярна, сговорна!
Отскочете, подскочете,
подскочете по свет Никола,
вий Бога славете, дружина!
Що сме пътя пътували,
дрема дремували,
кални, темни нощи потъпкали,
черни чизми накаляли,
хранен коня натрошили,
смилни китки поросили,
дорде идем до тоз наш брат,
до тоз наш брат станенин-господин,
до равни му двори,
до златни му порти.
По-малко му потропали,
повече му похлопали,
зли му пченя подразнили,
дребни му деца от сън подигнахме.
Ний рекохме, ще се сърди,
ще се сърди, ще се гневи,
но той не бил сърдит, гневит човек,
но бил вишен, по-добърен човек.
Като ни виде, ни привиде,
та си скочи, подскочи -
гол на рам, бос на крак,
та застана на един негов десен крак,
та си бръкна в негови десни джебове,
та извади негови златни нахтари,
та разключи рай Божи трапеза,
та ни гости, прегости,
та ни служи, преслужи,
та ни дари, предари,
вит-превит колак,
и на колак му кръст Божи дукато.
Кому дукато кръст му се ляло,
кому дукато злато му се ляло,
кому дукато мед му се ляло,
пред равни му двори обляло
като зимния свети Иван
със дебелите ледове,
със бялата брада,
като свети Никола
със шарените прасенца,
като лятна Божа майка,
Божа майка Богородица
с благите медове,
като мома Стояна в чузда премяна,
с ални, белни, капчини ръкави,
ситен пелеш до петите,
вити гривни до лактите;
кому колак до плещите,
цървен чумбер забрадено,
паун перо от страната,
та се извива-превива
на чузди сирмащинки се присмива,
а пък себе си не погледва -
със черни калцунки,
със бели табанки,
със свински цървулки;
като кушаджия на дълъг път,
на дълъг път със бръз кон,
като тежък кираджия
с нова кола на къс път,
като избром юнаци
с тънки пушки бойлии
из гора зелена.
Тий си сички дружина отговарят:
"Нямаме си нийде никого
като тоя наш брат -
стар станенин-господин,
дето ни е дарил-предарил,
да го дари Божа майка,
Божа майка Богородица
© белолики синца,
© белолики дъщери!"
Де стоял Господ, та е слушал,
та го дари Божа майка,
Божа майка Богородица
© белолики синца,
© белолики дъщери -
дъщери му внели, синца му изнели
шест-седем чифта лиси-бели волове,
та му сели триж девет кадълъка
жълта, мудна пшеница.
Как я сели, тъй я нарицали -
да се ражда шест-седем реда;
тя не се раждала шест-седем реда,
ами се ражда осем-девет реда,
та я жнат млади момя кривулянки,
млади момци кривошапки,
млади булки с мъжки деца;
та я вият вити купни,
малка нива честом кръстец
и до кръстец дренчец,
а под дренчец - люлчец,
а във люлчец - момчец.
Баща му мине-помине
и го люшне-полюшне
и му ръча-поръча:
"Расти ми, синко, порасти,
да станеш като баща си
на млади години вакъл овчар,
да идеш тука горе у гора зелена,
да отсечеш тънки пръте кленови
тънки пръте кленови и избром коле,
та да слезеш тука долу,
тука долу - под път, над път,
да извиеш вита стръга
и да издоиш ваклошати овчици,
ваклошати овчици ведро мляко,
да подсириш бяло сирене,
да месиш бяла погача,
да налейш жълта бъклица -
който пътник помине,
да го гостиш и да го служиш;
и да има майка ти и баща ти
пътя в рай да влязат,
пред Господа да излязат!"
И вий благословете, дружина - Амин!
("Амин!")
То не е слушало майка,
майка му какво го е наричала и баща му,
ами расло-порасло, малки си моми изпасло,
та си отзе кован кривак на рамо,
та си слезе тука долу по долянки,
по белянки, по дебели сенки,
къде стари баби шитба шият,
къде млади булки платно белят,
къде малки моми чеиз бръзят;
та застана на бял камък,
та засвири с меден кавал -
малки се моми в него слисали,
със китки го зафъргали;
той им ги пограбал,
черни им вежди скръшил.
Тия късно късняха,
мътна вода наляха,
кобилици потрошиха,
бакъри промениха,
говеда не прибраха,
телци не запряха,
дръва не скълцаха,
огън не стъкнаха,
чеиз сбъркаха,
платно прегориха.
Техните майки-мащехи
люта ги клетва кълняха:
"Бре, конски дъщери,
що късно къснихте,
мътна вода наляхте,
кобилици потрошихте,
бакъри променихте,
говеда не прибрахте,
телци не запряхте,
дърва не скълцахте,
огън не стъкнахте,
чеиз сбъркахте,
платно прегорихте!"
Отговаря от долня махла
най-малка девойка:
"Прощавай ни, мале, греховете,
както и вие на млади години -
със нашите бащи!
Едно момче-планче,
отде го вятър издуха,
отде го слънце огря,
отде го вода обля,
та дойде, та застана на бял камък,
та се подпря на тънък кривак,
та накриви черен калпак,
та засука черни мустаки,
та засвири с меден кавал;
ние се в него слисахме,
със китки го зафърляхме,
то ни китки пограба;
затуй късно къснихме,
мътна вода наляхме,
кобилици потрошихме*,
бакъри променихме,
говеда не прибрахме,
телци не запряхме,
дърва не скълцахме,
огън не стъкнахме,
чеиз сбъркахме,
платно прегорихме!"
Тия техните майки-мащехи,
тия го люта клетва кълняха:
"Абре, момче-планче, горнянче!
Да идеш тука горе из гора зелена,
където петел не пее с ясен глас,
където кукувица не куква с ясен глас,
да се слагаш като сокол в пущине,
като риба в длъбине!"
Колкото звезди в синето небо,
толкова здраве в тази къща!
От нази малко, от Бога повече,
за по-много да прощавате!
На здраве ви, Амин! -
до година със здраве!

В печатния текст изреждането от знака (*) до края на отговора на момата е заменено с многоточие - възстановяваме го от по-горе (бел. съст., Т.М.).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.