* * *

Български коледни благословии

Охо-о, драга моя мила дружина!
Къде път пътувахме, къде сън сънувахме,
кални друмища минувахме, тъмни нощи пробивахме
да си търсим светого Ивана -
да му малко попеем, да го малко повеселим.
Но нийде го не найдохме, най си го него найдохме
на Божи златни трапезки - там си ядеше и пиеше
с маламяна лъжичка в посребрена паничка,
със златна чашка пиеше.
Тоз час той се надаше да му довтасат
чета момци, млади момци колежданци
и ний тоз час му довтасахме,
та му малко попяхме, та го малко повеселихме.
Той си скочи подскочи кат риба в дълбина,
като сокол във височина, че запретна бели ръкави,
че засука златни скутове, че замеси бяла пчена,
че ни дари добра дарба, добра дарба и трапезка,
на трапезка ведро винце, ведро винце - прибран месал,
прибран месал - превит кравай, превит кравай - кръст дукато.
Ако му е дарба медна - медна му е лъжичка и паничка;
ако му е дарба сребра - сребро му се ляло и преляло,
което пред праг приковало като по Коледа тежките снегове,
като по Ивановден белите ледове по бистрите кладенци.
Две щерки с колички вкарват,
синове му с кончета внасят,
чужди го хора кум зоват.
Ако му е таз дарба родитна - родитни са му кошерите;
ако му е таз дарба бразитна - бразитни му са козици;
ако му е таз дарба вранитна - вранитни му му са кобилки,
които по все поле тичаха и нийде свойта чест не изгубиха.
Че си стигнаха-застигнаха,
че се срещнаха-засрещнаха
на пътища, на кръстопътища,
там където се делеше среброто и златото,
там се деляха до двама братя,
че не можеха да се разделят,
разделят, още разтъкмят.
Че се провикна като белогърда кукувица
от дълбоко доли, от зелено горе:
"Я се съберете, под небосводци,
под небосводци и по белоземци,
та ги разделете, разтъкмете!"
Че се събраха под небосводци,
под небосводци и по белоземци,
че ги разделиха, разтъкмиха -
на кому лъжица, на кому паница,
на Свети Иван кило и полница.
Туй му се малко видяло,
че се на Господ помолил;
добричък му Господ още подарил
два сиви волца кат сиви соколца -
паршироги, патароги, криворалци,
с босилкова копралка.
Че отиде между два дола,
че разора, че разкопа,
че направи до две ниви калинови.
Под път нива и над път нивка,
под път нивка крушка, на крушката люлка,
в люлката момченце, гласчето му като звънченце.
На плещи му преплещи,
на кръста му медна цафара,
на рамо подкривено криваче;
баща му го караше по дълбоко доле овце да пази
и по зелено горе кози да брясти.
Проклетото момченце, дявол да го вземе,
не отиваше овце да пази, не отиваше кози да брясти,
а отиваше по избици, по зимници,
по ясни весели седенки -
да гаси на момите свещите,
какато баща му на младото време!
Баща му пак се провикна:
"А бре, сине, грабни манарка в ръка,
иди в гъста тъмница - разсечи, разкопай,
разори, посей с бяла пшена!"
То грабнало манарка в ръка,
отишло в гъста тъмница - разсекло, разкопало,
разорало, посяло с бяла пшена,
родило се теклика метлика;
с кокошките го жънали,
с мишките го возили,
на нокът го овършали,
под нос го отвеяли.
Натоварили колички,
закарали на воденички -
смлели едно мише мешище,
ама пълно с брашнище.
Че отраснаха девет сина комарови,
че падна една козя бебенка,
в къщата вътре пред прага,
че тикали деветте сина,
майка им от къщи с кърга,
баща им от зимника с лопатка,
че тикали, че тикали - едва я изтикали.
Нека блажа Господа, че е по сръчен от нас,
ние сме излъжи кравай, три ски чист малай,
едно гърне пиле наше, един бастон за мезе!
За много години! Амин!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.