* * *

Български коледни благословии

Слава, Боже, дружина!
Малка нива - гъсти кръстци,
голяма нива - редки кръстци,
сред нивата крутица,
под крушчица люлчица,
в люлчица малък Иванчо.
Майка му го люлееше,
баща му, му пееше:
- Нани, нани, Иванчо!
Да растеш, да порастеш,
да станеш като чичо си,
като чичо си, като вуйчо си.
Да пасеш кривороги козици,
белокраки овчици.
Раснал Иванчо, пораснал.
Не станал като чичо си,
като чичо си, вуйчо си,
най-станал като него си.
Че нарами кован кривак,
че помамил сивогриво кученце,
че отишъл татък долу,
дето моми платна белили,
дето булки шев зашивали.
Че се подпрял на кован кривак,
че извадил меден кавал
и засвирил жално, милно,
жално, милно, разговорно.
Кривакът му - дрянов беше,
дрянов беше - дренки пусна.
Бакърите им - тунясаха,
кобилиците - лист пуснаха.
Като се моми завърнали,
майките им се карали.
Отговаря малка мома:
"Мари, мамо, стара мамо!
Ти не си ли момувала?
Ти не си ли лудувала?
При нас дойде младо момче,
младо момче - ябанджийче.
Че се подпря на кован кривак,
извади меден кавал и
засвири жално, милно..."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.