|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Български коледни благословии
Е, скочи, Боже, та поможе!
Къде станьо станувахме, къде Бога богувахме,
все добре и предобре.
Кога отидохме у наш домакин,
там беше най-добре -
той ядеше и пиеше, и Бога молеше
да му дойдат юнаци-колеждане.
Речете и вий, другари: "Амин!" (всички дружно: "Амин!")
Дари го Господ юнаци-колеждане,
той се зарадва, обрадва,
та си запрегна свилни скути, бели ръкави,
та ги дари пещав хлеб, кантар месо -
на кому кило, на кому и половничка,
на наш домакин кило и половничка!
Той не може на рамо да си го занесе,
та си впрегна белите биволи, железната кола,
та си го дома закара...
Речете и вий, другари: "Амин!" (всички дружно: "Амин!")
Па не може от коли да го стовари,
па се сгодия юнаци-колеждане,
та от кола го стовариха.
Па не може у кюпенце да го укарат,
па стана баба с хурка, с вретенце,
та го у кюпенци накарали.
Оно се ляло, ковало
като лист у гора, като лед у вода.
Речете и вий, другари: "Амин!" (всички дружно: "Амин!")
Е, оздоле иде Илия от Батулия,
една му нога лоена, една свещена,
сака на попо зет да стане,
они го у село не пускат да влизат.
Кога дочули попските черки и снахи -
станала коя с хурка, коя с вретенце,
та го гонили - он бегал,
па се качил на един плаз, па рекъл:
"Аман, бе, жени, от вас, и аз съм човек като вас!"
Речете и вий, другари: "Амин!" (всички дружно: "Амин!")
Е, Славе, Славе, пребила те макя ти,
през преградата, та на магарето у торбата,
на магарето - колаците, на мене - парите!
Мировяне, Софийско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.
|