|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Български коледни благословии
Синковци-писковци, по гора веще, по поле бръже.
Кои ги гонили, се утичали, а кои гонили - се стигали.
Стигнали Млади Бога и свети Йована,
стигнали ги на висока дела, дето делът мед и масло,
дето делът сребро и злато - кому с паница, кому с лъжица,
а на наш домакина - ока и половница!
Па не можа млад юнак на рамо да го носи,
та си впрегна брезите биволе, железните кола,
строшените литри, та го дома докараха.
Па не можа от кола да го стовари;
се сгодиа юнаци коледжане със златни дубини,
железни лостове, та го от кола стовариха.
Па не можеха през праг да го прекарат,
та излезна баба с фурчица, баба с вретено,
та "фръц" оттука, "фръц" оттам,
та го през праг прекараха, та го у кьоше накараха.
А то се ляло, ковало, като лист у гора,
като лед у вода, като зъмъница под воденица!
И вие, дружина, речете: "Амин, Амин!"
Мировяне, Софийско (СбНУ 44, с. 433, № 853).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.
|