* * *

Български коледни благословии

Скокни Боже, та поможе!
Славайте, наша дружина!
Къде съм стана станувала,
тата-пата патувала,
кални долове минувала,
мътни води пригазяла,
де ходила все добро намерила,
тук дошла, па по-добро намерила!
Речи дружина "Ура!"
Тук намерихме наша станина-господина
да яде и пие на позлатена трапезка,
край трапезка вино червено,
вино червено в чашка сребряна,
чашка сребряна сама налива,
сама налива, сама напива,
и се Богу моли за млади юнаци,
млади юнаци, гости колеждани-и-и!
Речи дружина "Ура!"
Ний дойдохме млади юнаци,
млади юнаци, гости колеждани,
по-малко развеселихме,
по-много проглушихме,
но той си беше и от Бога по-весел стана.
Той стана от трапезка,
та запретна бели ръце,
та запретна бели скути,
та замеси превит кравай,
под кравая блюдо бъчовно сирянце-е-е-е!
Туй сирянце-мирянце,
през цедилце минало,
през ведърце капнало.
Веднъж капнало-цапнало
и капнало като студ, като лед,
под воденичка на Иванов де-е-е-ен!
Речи дружина "Ура!"
Тъй жена, дето е замесяла тоз кравай,
тя се чула и прочула през девет села,
та са й дошли годежници с врани коне,
със сини седла, шикосани бъклици.
Ма тя туй не чуй, ами се занася и поднася
като лист по море, като пяна по дълбине,
като момина майка в равни двори-и-и!
Речи дружина "Ура!"
Затова Господ я надари, та й даде
под крава теленце, под овца агънце, под коза еренце,
под свиня прасенце, под жена детенце.
Та излязоха край селото, та направиха нисък вятър, трясък,
като Свети Илия в тъмните облаци-и-и!
Речи дружина "Ура!"
А пък таз житомамница, дето жито мами,
даде й Господ два волца, като два синковца.
И ги угои от годинка на годинка,
та ги пои и угои като комар във врата,
като мравучка в половината.
Речи дружина "Ура!"
Та разора ширно поле, та насея бяло жито.
То се не роди бяло жито, ами се роди шетлика-метлика.
С нокът го пожъна, с котки го прекара, с петли го овърша,
в масур го насипа, коги погледна в масура - лакет празе-е-е-ен!
Речи дружина "Ура!"
Още Господ я награди, та й са роди под носа една пъпка,
не голяма, не малка - като цигански тупан, като свинска зурла,
да й е лесно на кръг качамак да яде, на тава сол да лиже,
на попа-владика през плет ръка да целува-а-а!
Речи дружина "Ура!"
Па песия син баща му му даде на пояс манарка,
на кръст цафарка, на рамо подкован кривак.
И му намери кривокрако магаре, след него късо и му рече:
"Брей, песи сине, я заиграй козите по дълбоки долчини,
по гъсти сечини да пасат!"
Той ги не закара по дълбоки долчини, по гъсти сечини,
ами ги закара по беленките, по перилките,
дето моми белят, дето булки перат,
та стана на момите намигач, на подевките - застъпач.
Отиде баща му и рече: "Брей, песи сине,
я фани белобоката коза, да видим какво й е на крачето!"
Той се не фърли да фани белобоката коза,
ами са фърли през девет бряга, та фана най-чернооката мома,
та я дигна не ниско, не високо,
като майка му от баща му в младите години-и-и!
Речи дружина "Ура!"
Па проклетото чедо си е се проклето.
Нема де да иде да кендза, ами отиде на владиката в градината,
та му се хванаха три кила репеи, та ходиха девет душ дръндари
да мъчат да го одрънчат. Не можаха.
Та като отиде нашето коледарско магаре,
като хвана с предните зъби, та оптегна тъй силно,
та откъсна репия. Падна на гъза си,
та си строши опашката и днес ходи без опашка.
Речи дружина "Ура!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.