|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Български коледни благословии
Хе-е-й! И аз да река - Слава тебе, Боже, дружина!
Скоче Боже да поможе,
през Колашки пости с дългите нощи!
Тъмни нощи прибълтали,
дълбоки кали пригазили,
червени бари наросили,
ковани криваци изпотрошили,
що сме пъти пътували от Сунгуркюво до Буркуджилии,
та сме дошле на тоз стар брат стананик,
та сме похлопали на чемшир порти;
по-малко похлопнахме, по-множко потропнахме;
та скочи бос на крака, та ни отвори чемшир порти,
та запретна злато скути, та ни сложи Божа равна трапеза,
та ни гоща и пригоща добра гостба -
мренка риба, крондил вином;
дари ни добра дарба - превит кравай,
на краваю сребро, злато, кръст дукато!
Ако е сребро - сребро му се ляло,
ако е злато - злато му се ляло,
та се през плета преляло,
та се по коли и прътье поковало
като по Колада дебелите снегове,
като по Ивановдин дебелите ледове,
като по Атанасовден тежките калове,
като по Гергьовден зелените нивя и шарите агънца!
Амин!
Голяма нива - редки кръстци,
малка нива - гъсти кръстци,
сред нивата крушчица,
на крушчица люлчица,
във люлчица - малко дете,
малко дете - Иванчо;
майка му го люлееше и му пееше:
"Нанни ми, нанни, млад Иванчо,
расти, Иванчо, та порасти;
да станеш, Иванчо, като чича си,
като чича си, Иванчо, като уйча си;
да идеш по пътища, по пътища и по друмища;
да виеш вити стръги,
да доиш правороги козички, ваклошети овчици,
да квасиш бяло мляко
и да сириш прясно сирене!..."
Че расти Иванчо и порасти,
та стана като чича си и като уйча си;
че не отиде по пътища и по друмища -
да вие вити стръги,
да дои правороги козички, ваклошети овчици,
да кваси бяло мляко и да сири прясно сирене,
ами забра напреде си правороги козички и ваклошети овчици,
и помами подире си сиво-гриво кученце,
и нарами кована кукица и инджичка,
та отиде по беленки,
дето малки моми платна белят,
млади булки ризи шият,
та се подпря с кована кукица и засвири с меден кавал.
Коя му хорце потропна,
коя му китчица изкичи,
коя му перченце вчеса,
та си мътна вода наляха
и си платната прегориха,
и си шева сбъркаха;
та си отидоха у тях, та ги гълчаха техните майки:
"Мари дъще, клета дъще,
какво сторихте, какво направихте,
та си наляхте мътна вода
и си платната прегорихте
и си шева сбъркахте?"
"Мари мале, стара мале,
днес доде едно пусто момче, клето и проклето,
караше напреде си правороги козички и ваклошети овчици,
и подире си мамеше сиво-гриво кученце,
на рамо му кована кукица, на кръста му меден кавал,
на кълка му инджичка;
та се подпря с кована кукица,
та засвири с меден кавал.
Коя му хорце потропна,
коя му китчица изкичи,
коя му перченце вчеса,
и тъй си закъсняхме, та си мътна вода наляхме
и си платна прегорихме, и си шева сбъркахме."
Тъй го клеха и проклеха техните майки:
"Пустото момче да иде в пустата гора Тилилянска,
да пребръща камъни и плочи, да гълта зъми и гущери!"
Че отде се взе една пуста люта зъмя пепелянка,
та го ухапа за долнята джуна,
та затече малка-голяма,
като Рамазан даулу!
Какво му й лика и прилика,
в паница мед да ближе,
с меден кавал да свири,
през плет на кум ръка да целува!
Амин!
Медвен, Котленско (сп. Труд, год. І, 1887, кн. 20-21, с. 1266);
Сунгуркюво - дн. Сунгурларе; Буркуджилии, Бургуджии - дн. Горно Александрово,
Сливенско; инджичка, от инджик - кожена торба; рамазан даулу - рамазански тъпан.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.
|