|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Български коледни благословии
Ой, вий, момци коледарци,
де стана станихте, де пътя пътихте
из тия кални друмища,
та изцапахте жълти чизми,
та отидохте у тоя наш станеник,
чемшир му порти отворихте,
върли му псета разлаяхте.
Той на трапеза стоеше,
мряна си риба ядеше,
добри си гости канеше,
добри си гости коледари.
А вие речете, моя дружина: "Амен!" (всички дружно: "Амин!")
Тоя станеник, наш домакин,
що му било мило, драго -
да си има златни ниви,
златни ниви с големи кръстци,
на нивица - вейчица,
под вейчица - люлчица,
в люлчица - мъжко детенце.
Майка му мине-замине - полюлей го,
баща му мине-замине - полюлей го,
всички го рекат-обрекат:
"Расти ни, синко, порасти,
да станеш вакъл овчар;
да идеш по сиви козици, риси овчици -
татка ти и майка ти в рай божи да идат!..."
А вие речете, моя дружина: "Амен!" (всички дружно: "Амин!")
Ой, вий, момци коледарци,
не гледайте мене в ръцете,
най гледайте горе в небето!
Колкото звезди в ясното небе -
в тая къща толкова берекет!
Тая мома, дето е зад вратата,
да ми я дадат на ръката!
(всички се смеят и имитират котешко мяукане)
А вие речете, моя дружина: "Амен!"
Марково, Пловдивско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.
|