* * *

Български коледни благословии

Що сме се събрани-побрани,
все отбор момци коладници,
що сме си пътум пътували,
черни си чизми изцапали,
жълти криваци изпотрошили,
до тоз наш стар-станиник,
стар-станиник, стар господин.
Малко потропахме, малко похлопахме.
Той излезе сърдовит-дъждовит,
но като разбра, че не сме лоши хора,
че запретна бели скутове,
че бръкна в коюн джобове,
че извади китка кючове,
че разкличи чемшир порти,
чемшир порти, малка врата.
Че ни уведе, поведе в равни дворове,
че ни уведе в къщи, че ни дари добра дарба,
добра дарба - вит-превит кравай,
на кравая злато и сребро;
що се е ляло и ковало,
чак до свети Ивановете ледове.
Амин! ("Амин!")
Един баща имал седем сина,
седем сина и седем дъщери.
Той ги делба подели -
на кому рак, на кому крак.
Най-голям брат му се падна
кило злато и кило и полвина сребро.
По-малък брат се помъчи да си дигне ръце,
не можал и на гръб пак не можал.
Амин! ("Амин!")
По-малък брат му казъл:
"Батко що си будала.
Я си упрегни лиси биволи,
лиси биволи и колесарка,
натвари кило злато и кило и полвина сребро,
че тръгни из пътища и друмища.
Кой те срещне и пита, не казвай,
че е кило злато и кило и полвина сребро,
ам кажи - кило жито и кило и полвина просо."
Амин! ("Амин!")
По-голям братец послуша по-малък,
упрегна лиси биволи и колесарка,
натвари кило злато и кило и полвина сребро,
че тръгна из пътища и друмища.
Че срещна трима турци анадолци;
те са го попитали и той се лъгом полъга.
И вместо да каже кило жито и кило и полвина просо,
каза кило злато и кило и полвина сребро.
Амин! ("Амин!")
Че са го чули от изток до запад,
че са му пратили три бъклички -
първа за кръщаване,
втора за венчаване,
трета за прощаване.
Амин! ("Амин!")
Вървя по-надолу и стигна
малка нива с много снопи,
голяма нива с малко снопи.
До снопите крушица,
под крушица люлчица,
в люлчица мъжка рожба.
Амин! ("Амин!")
Баща му залюлява,
майка му запява:
"Нани ми, нани, синко.
Да растеш да порастеш,
да идеш татък долу,
татък долу в пусто горе,
да ловиш змии и гущери,
да им цедиш ядове,
да изплащаш майчини и бащини,
майчини и бащини грехове!"
Амин! ("Амин!")
Туй момченце раснало, пораснало,
не отишло татък горе, а отишло татък долу,
дето моми платно белят, дето булки пелени перат.
Се подпира на кривонога сопичка,
изважда медна свирчица,
та да засвирва и запява.
Докато булки глед-нагледат,
докато моми хоро тропнат -
три пъти слънце изгряло и заседнало.
Тия моми едната й майка била мащеха,
и тя люто прокълна: "Мари дъще,
да си пусто млада, ами ти си на деведесе и пет лазарника!"
Че грабна една кобилица и я надяна,
че удари по долната джука, че се наду кат влачес тъпан!
Амин! ("Амин!")

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.