|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Български коледни благословии
Яла, Боже, кръстителю!
Що сме пътя пътували,
темни нощи преминали,
чести кали претъптали,
та сме отишли татък долу, наш стар брат!
Похлопахме, потропахме...
Ние рекохме, че ни е сърдит, че е гневен;
той не е бил сърдит, не е бил гневен -
стана, та ни отвори чемшир порти.
Ние влязохме добри гости коледари,
викнахме да му изпеем една пясна,
коледарска - сбор юнаци.
Той се радва и обрадва,
та ни дари тънка дарба копринена,
вит и превит жито-нарачница.
Той ни понесе като сокол в синьо небе,
като кукувица в зелена гора,
като риба в дълбине,
като свинар по Никулден - с малки праци качурати,
като овчар по Гергьовден - с малки агънца ваклушати,
като чорбаджия - с пълна кесия на шия!
Благослови дружина: Амин! (всички: "Амин!")
Стар брат има два вола, два добри ангела.
Иска да ги прати татък долу в равно поле,
да орат на длъж, да сея на кръст.
И ги изпрати татък долу в равно поле.
Орали на длъж и сели на кръст,
хвърляли бяло жито в синьо небе -
падало в черна земя,
никнало, раснало и класило.
Дошло време да го жънат.
Жънали го малки моми кривулянки,
трупали го малки момци криваленци,
трупали го, върхали го.
Дошло време да го делят.
Всички светци горе седят, долу гледат, делба делят -
кому се падна иглен връх, кому - ножов връх...
Малко Търново; "Молитва" (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.
|