|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Български коледни благословии
Я, ой ви вази, коледари!
Щу се пътища пътували, темни нощи преминали,
кал и трева претъпкали, мед и масло пребъркали,
та сме дошли тука долу в равно поле -
при наш стар нин-господин!
На горни му порти потропахме;
ний рекохме, че той ни се сърди, гневи,
а той не ни се сърди, гневи,
а стана, та ни отвори...
Та ни на ред нареди, та ни даром надари -
ситен-витен колачина,
стафиде набучен, захар насипан.
Тази колачина, която майка го вила, китила,
да й даде Господ два вола, два ангела,
два сина - оратни, копатни.
Да си идат тука долу в равно поле,
да орат, да разорават, да копаят и да разкопават,
да си сеят рай-пшеница, рай-пшеница кутурлица!
Да я сеят редовита, да си никне честовита!
Да я жънат малки моми,
малки моми - кривулянки,
малки момци - кривошапковци.
Голяма нива - вишни купнета,
малка нивица - чести кръстини.
В нивица - дренчец,
на дренчеца - люлчец,
в люлчец - момчец,
кат сребърен настец.
Гегица му на рамо, чантица му през рамо.
Баща му го гони към сивооки, пъстрооки кози,
а той бяга към чернооки, белооки моми.
Като баща на ваш заман -
вие, момци, благославяйте!
Амин! (всички: "Амин!")
Малко Търново; "Молитва" (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.
|