|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Български коледни благословии
Ей, вие братя, коледари,
къде пътя пътувахме, къде стана станувахме,
та дойдохме в среди нощи, в срединощи полунощи,
и се спрехме в равни двори на тоз стопанин.
Дваж тропнахме, триж викнахме.
Ний мислихме, че е сърдит,
а той беше весел и превесел.
Рекохме - ще ни бие, ще ни гълчи,
а той не ни бие, не ни гълчи, ами се радва!
Та му попехме на весело стари песни коледарски,
а той се много радва-обрадва:
запретна бели ръкави, завърна златни скутове,
че ни дари добра дара,
добра дара первит кравай!
Тоз кравай зарадва коледари, него Господ да го зарадва!
("Дай, Боже, Амин!")
Тоя кравай вит-превит,
пред Бога печен, за нас наречен,
от колко зрънца месен - толкоз купни да станат
на този брат на хармана!
("Дай, Боже, Амин!")
Този брат орал нивичка,
на нивата остала грешка,
на тая грешка пораснала крушка,
на тая крушка вързали люлка,
в люлката му злат синчец,
между крака му дървено пищовче.
Баща му го гледа като злат кръстец;
расна и порасна, стана като баща си голям,
баща му го праща подир врано конче
път да пътува, ум да умува.
Нему не се харесва подир врано конче
път да пътува, ум да умува,
ами запънал кавал на пояс, кривак на рамо,
че отиде на студен бистър кладенец
да застъпя белополи моми като баща си на млади години!
("Сполай ти момко! Дай, Боже, Амин!")
Ако има някой да му завижда на тоя момък,
да му стане под носа една пъпка;
ни малка, ни голяма - като дръндарски кияк!
Да му е леко, на лед вода да пие,
на кум ръка да целува и бъклица да му поднася!
("Да си жив и здрав, момко! Наздраве!")
Тоя кравай, коя го е вила, вила и превила,
Бог да я дари със щерки златокоси, със синове сребръки!
Кои ръце са го сели, да са велики и честити!
До лактите посребрени, до ноктите позлатени!
Тоя кравай, каквато девойка го е вила, вила и превила,
да се чува като кукувичка по стръмни усои,
като славей из царска градина!
Да се хвалим и ние с нея
като с кисело мляко,
като с бял симид,
като с червено вино!
("Дай, Боже, Амин!")
Колко звезди по небето,
колко здравец в планината -
толкоз здраве в тая къща!
Колко пясък в морето,
колко жито на полето -
толкоз берекет втая къща!
И догодина пак със здраве!
Ние не знаем да славим!
Да славим да наспорим!
("Дай, Боже, Амин!")
Луковит (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.
|