* * *

Български коледни благословии

Скокни Боже, поможи!
Къде пата пътувала,
тъмни нощи похождала,
все добро намирала.
Тук дошла, тук по-добро намерила.
Тя се надявала да й додат годежари-доброжари;
не й дошли годежари-доброжари,
най й дошли коледанци-добружанци,
та я поразпели, развеселили,
развеселили, два ката оглушили.
Тя пак не рекла: "Убий, Боже!",
ами рекла: "Дай, Боже!"
Та ги дари добра дарба,
добра дарба - кръст дуката,
кръст дуката, бъчовно сиренце.
Колкото капчици капнали
от това бъчовно сиренце,
толкова агънца, еренца,
момченца, момиченца.
Та са крекали, викали,
та се избило до свети Илия,
до свети Илия в тъмните облаци.
Бог пак не ги наказал, ама им е дал
два вола като два щуреца, та орали,
та орали под път и над път нивица.
В нивица - грешица,
в грешица - крушчица,
на крушчица - люлчица,
в люлчица - мъжко детенце,
мъжко детенце като златен кръстец.
Расло, порасло; баща му го пратил,
баща му го пратил по върлово усое
да пасе белобоки, кривороги кози.
То не отишло по върлово усое,
ами отишло по дълбоки долчинки,
по студени кладенци,
по широки чешми,
по чернооки моми.
Тръгнал баща му да го търси.
Не го намерил по върлово усое,
най го намерил по дълбоки долчинки,
по студени кладенци,
по шарени чешми,
по чернооки моми.
"А бре сине, ти си бил като баща си на младини -
на момите - насмигач, на жените - настъпач!"
(...) Ходили, къде ходили,
та стигнали нас, станинине господине,
и ги дарили кому кривачка, кому калпачка,
а нас, станине господине, кило и половина.
(...)
Паун хвърчи, пера капят, моми ги берат,
на венци ги вият - на момци ги дават.
(...)
Да ти е сладко на кръг качамак да ядеш,
на танур сол да лижеш, от локва вода да пиеш,
на кум ръка през плет да целуваш
и пак да не се срамуваш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.